Кобрата

Споменаваше се вътрешен източник от самия разузнавателен отдел на Полисия Худисиал. Информаторът твърдеше, че дон Диего на частна среща е споделил, че бъдещият му фаворит ще е ясният победител след разчистването на сметките в европейския подземен свят. Това, разбира се, беше абсолютна дезинформация. Дона изобщо не беше казвал такова нещо. Но новината сложи началото на гангстерска война, която обхвана целия континент.

Славяните под формата на трите основни руски банди и сърбите сформираха съюз. Но те бяха мразени от балтийците от Латвия и Литва, които се обединиха, за да помогнат съвместно на враговете на руснаците.

Албанците, които бяха мюсюлмани, се съюзиха с Обшина (чеченците) и турците. Ямайските Ярдбърдс и нигерийците като чернокожи решиха, че могат да работят заедно. В Италия сицилианци и неаполитанци, които по правило са врагове, сформираха временно партньорство срещу всякакви натрапници и кръвопролитието започна.

И заля Европа така, както вече бе заляло Щатите. Нито една страна в Европейския съюз не правеше изключение, дори най-големите сред тях, и по този начин ударът бе понесен от най-богатите пазари.

Медиите се мъчеха да обяснят на своите читатели, слушатели и зрители какво става. Но вълната от гангстерски убийства продължаваше да са разгръща от Дъблин до Варшава. Туристи се хвърляха с писъци на подовете в барове и ресторанти, за да се спасят от автоматните откоси, които разчистваха сметки със седящите край масите.

В Лондон детегледачката на министъра на вътрешните работи намери труп в храстите, докато разхождаше малките си повереници. Трупът беше обезглавен. По улиците на Хамбург, Франкфурт и Дармщат всяка нощ цяла седмица се появяваха трупове. Четиринайсет трупа бяха извадени от френските реки само за една сутрин. Два от тях бяха на чернокожи, а анализът на зъбния статус установи, че останалите не са французи, а са от Изтока.

Но не всички участници в престрелките загиваха. Линейките на бърза помощ едва смогваха. От челните страници на вестниците изчезнаха всякакви новини за Афганистан, сомалийските пирати, глобалното затопляне и ненаситните банкери — заглавията „крещяха“ в изблик на безсилно възмущение.

Навсякъде властите привикваха полицейските началници, кастреха ги, после ги пращаха да се накарат на своите подчинени. Политици от двайсет и седем парламента в Европа, от Конгреса във Вашингтон и от петдесетте щата се опитаха да изразят решителност, но не убедиха никого, защото безсилието им ставаше все по-ясно за избирателите.

Политическата реакция започна в Щатите, но бързо последва и в Европа. Телефонните линии на всеки кмет, представител или сенатор в Съединените щати прегряха от обаждания, които изразяваха страх или възмущение. Медиите по двайсет пъти на ден използваха всезнаещи експерти, но всички те изразяваха различни мнения.

Навъсените полицейски шефове даваха пресконференции, макар че биха предпочели да се скрият. Полицейските сили бяха безпомощни и това се отнасяше също до бърза помощ, моргите и съдебните лекари. В три града се наложи да се използват хладилни складове за месо, за да се приберат в тях труповете по улиците и от ледените води на реките.

Като че ли никой не бе предполагал способността на подземния свят да шокира, ужасява и отвращава обикновените хора от два континента, почти забравили какво значи истинско насилие.

Средният брой на жертвите надмина 500 души за всеки от континентите. Никой не скърбеше за гангстерите освен техните близки и роднини, но за нещастие в престрелките падаха и съвсем безобидни граждани. Най-лошото бе, че това включваше и деца, което принуди пишещите в таблоидите да отворят речниците в търсене на още по-експресивни думи, за да изразят възмущението си.

Един тихо говорещ учен и криминолог обясни по телевизията причинно-следствената връзка зад гражданската война, която бе вкарала в потрес трийсет нации. Без излишни емоции той заяви, че е налице драстичен недостиг на кокаин и че вълците се бият за нищожните все още налични количества.

Алтернативите — скунк[22], кристален мет и хероин — не можеха да запълнят празнината. Кокаинът бил прекалено леснодостъпен прекалено дълго време, обясни възрастният учен. Бил се превърнал не в удоволствие, а в необходимост за твърде широки слоеве на обществото. Бил направил прекалено много хора твърде богати и обещавал много повече. Ученият обясни, че в момента умира индустрия за 50 милиарда долара годишно на всеки от двата континента, така че всички ние наблюдаваме гигантските предсмъртни гърчове на едно чудовище, живяло необезпокоявано сред нас твърде дълго. Поразеният водещ едва се сети да благодари на професора, когато той стана, за да си тръгне от студиото.

Това обаче помогна да се избистри посланието от населението към управляващите. Сега то бе по-ясно: оправете нещата или се махайте.

Кризите възникват в обществата на различни нива, но никоя не е по-катастрофална от онази, когато политиците се почувстват застрашени да напуснат добре платените си работни места.

— Не ми затваряйте! — кресна началникът на кабинета в Белия дом.