Кобрата

След като бе видял с очите си партидните номера на кокаина, изпратен през Атлантика с „Белеса дел Мар“, но озовал се някак си в тресавищата на Есекс, дон Диего бързо бе научил, че цялото карго е стигнало до Есекс през Холандия, но чрез ндрангета, които снабдяваха есекската шайка. По този начин калабрийците, на които той лично бе дал ролята на основен снабдител за Европа, също се бяха опълчили срещу него. Възмездието просто беше неизбежно.

Групата, изпратена да накаже виновните, бе прекарала часовете по време на пътуването, за да изучи географията на Милано и бележките, изпратени от живеещата там малка група от Богота за връзка с местните клиенти.

Така че хората на Дона знаеха как точно да намерят южните предградия Бучинаско, Корсико и Асаго, които калабрийците бяха колонизирали. За дошлите тук от дълбокия юг на Италия тези предградия бяха като нюйоркския Брайтън Бийч за руснаците — дом далече от дома.

А имигрантите бяха донесли със себе си Калабрия. Магазините, баровете, ресторантите, кафенетата — почти всичко тук носеше южняшки имена и предлагаше южняшка храна. По оценка на държавната комисия „Антимафия“ 80 % от колумбийския кокаин влизат в Европа през Калабрия, но разпределителният център е в Милано, а „пунктът за управление“ са тези три квартала.

Убийците пристигнаха през нощта.

Никой от тях не хранеше никакви илюзии за жестокостта на калабрийците. Никой никога не ги бе нападал. Когато се биеха, беше само помежду си. Така наречената Война на ндрангета между 1985 и 1999 беше оставила след себе си стотици трупове по улиците на Калабрия и Милано.

Италианската история е поменик от войни и кръвопролития и зад кухнята и културата уличната настилка бе почервенявала много пъти. Италианците смятат Черната ръка от Неапол и сицилианската мафия за страховити, но никой не спори с калабрийците. До нощта, когато пристигнаха колумбийците.

Те разполагаха със седемнайсет частни адреса. Заповедта беше да отрежат главата на змията и да се изнесат извън страната, преди да бъдат мобилизирани стотици войници.

На сутринта водата в канала Навилио беше червена. Петнайсетима от седемнайсетте боса бяха заловени в домовете им и убити на място. Шестима колумбийци отидоха на Ортомеркато, където се намира „Кинг“ — любимият на младежите нощен клуб. Спокойно заобиколиха паркираните около входа ферарита и ламборджинита, ликвидираха четиримата пазачи при вратата, влязоха и откриха огън с къси откоси, които повалиха всички пиещи на бара и седналите да вечерят край четирите маси.

Колумбийците дадоха само една жертва. Барманът, в самопожертвувателен акт, извади изпод бара пушка и стреля, преди да умре. Прицели се в дребния мъж, който, изглежда, ръководеше нападението, и успя да го прониже с куршум в смешно присвитата уста. След това умря от четирите улучили го куршума от картечен пистолет МАС-10.

Още преди изгрев-слънце беше вдигната по тревога групата за специални операции на карабинерите на улица „Виа Ламармора“ и гражданите на италианската столица на модата и търговията се събудиха от писъка на линейки и воя на сирените на полицейски коли.

Съгласно закона на джунглата и на подземния свят, ако кралят умре, всички застават зад новия крал. Почтеното общество съвсем не беше умряло и когато му дойдеше времето, щеше да отмъсти жестоко на колумбийците, без да се съобразява кой е виновен и кой невинен. Но Картелът от Богота имаше един много силен коз: кокаиновите наличности може и да се бяха свили до тънка струйка, но ръката върху кранчето на тази струйка беше на дон Диего Естебан.

Американските, мексиканските и европейските босове все още можеха да се опитат да разработят нови източници в Перу или Боливия, но западно от Венесуела Дона бе единственият, с когото можеше да се върши работа. Само онзи, когото той лично определеше да получава продукта след възстановяването на доставките, щеше да го получава. И всяка банда в Европа и Щатите искаше да бъде този избраник. А единственият начин да докажеш, че ставаш за нов монарх, е да унищожиш другите принцове.

Шестте други гиганта бяха руснаците, сърбите, турците, албанците, неполитанците и сициалианците. Латвийците, литовците, ямайците и нигерийците бяха готови, имаха желание и можеха да бъдат жестоки, но бяха малки. Щеше да им се наложи да чакат установяването на отношения с новия монарх. Местните германски, френски, холандски и британски банди бяха клиенти, а не гиганти.

Дори след миланското клане останалите европейски кокаинови трафиканти можеха да се въздържат от активни действия, ако не беше фактът, че интернет е международно достъпен и се използва по целия свят. Неидентифицираният и непроследим източник на като че ли верни новини за кокаиновия свят, създаден от Кобрата, публикува новината за възможно изтичане на информация от Колумбия.