Кобрата

За Синалоа това означаваше обявяване на война и те го направиха. Момчетата от Залива и другите от Ла Фамилия не знаеха каква е причината, понеже не бяха ограбвали никого, но нямаха друг избор, освен да се бият. И като истински екзекутори въвлякоха Зета — банда, която предлага услугите си, когато става дума за най-зловещите убийства.

Преди да е изтекъл януари, бандитите на Синалоа бяха изтребени до крак. Мексиканските власти, армия и полиция просто се оттеглиха и само събираха труповете.

— Какво точно правиш? — попита Кал Декстър.

— Демонстрирам — отговори Пол Деверо — силата на съзнателната дезинформация, което някои от нас научиха по възможно най-трудния начин през четиридесетте години на Студената война.

Всички разузнавателни агенции през онези години бяха осъзнали, че най-унищожителното оръжие срещу дадена вражеска агенция — като се изключи внедряването на „къртица“ — е да накараш врага да повярва, че има такъв предател. В продължение на дълги години маниакалната увереност на предшественика на Кобрата, Джеймс Енгълтън, че в ЦРУ има внедрен агент, едва не разкъса Управлението на парчета.

От другата страна на Атлантика британците прекараха години в безрезултатни напъни да идентифицират Петия (в групата на Бърджис, Филби, Маклийн и Блънт). Колко човешки съдби бяха пречупени, когато подозрението бе падало върху грешния човек.

В израстването си от колежанин до „мандарин“ в ЦРУ Деверо бе гледал и се бе учил. А онова, което бе научил предишната година, и единствената причина да прецени, че задачата за унищожаване на кокаиновата индустрия може да се осъществи, макар други като него бързо да се бяха отказвали, беше, че има подчертани сходства между картелите и бандите, от едната страна на закона, и шпионските агенции, от другата.

— И двете са като затворени братства — обясни той на Декстър. — Имат сложни тайни ритуали на посвещаване. Единствената им диета е подозрителност, граничеща с параноя. Лоялни са с лоялните, но са жестоки към предателите. Всички външни са под подозрение поради простия факт, че се намират отвън… Способни са да не споделят дори със собствените си жени и деца, а още по-малко с приятели, което ги обрича да общуват само един с друг. В резултат на това всички слухове се разпространяват със скоростта на горски пожар. Добрата информация е жизненоважна, случайната грешна информация е непростима, умелата дезинформация — смъртоносна.

Още през първите дни на своето изследване Кобрата осъзна, че ситуациите в Съединените щати и Европа се различават в едно много важно отношение: че входните точки за внос на наркотици в Европа са многобройни, а 90 % от американските точки за достъп са от Мексико — страна, която в действителност не произвежда нито грам наркотик.

И докато трите мексикански гиганта и най-различни по-малки картели се самоизяждаха в несекваща конкурентна битка на приливи и отливи за намалелите количества и заради разчистване на сметки, на северната страна на границата онова, което първоначално бе недостиг, постепенно се превърна в суша. До онази зима американците с надежда бяха очаквали безумието южно от границата да си остане там. Но през януари то я прескочи.

Всичко, което Кобрата трябваше да направи, за да дезинформира мексиканските банди, бе да пусне една лъжа в мексиканската полиция. Те сами щяха да довършат работата. Но северно от границата нещата не бяха толкова прости. Само че в Щатите има два други преносителя за разпространение на дезинформация. Единият е мрежата на хилядите радиостанции, някои съмнителни и в действителност обслужващи подземния свят, другите предлагащи трибуна за изява на по-младите и неистово амбициозни скандални водещи, отчаяно желаещи да станат известни и богати. Те не дават и пет пари за точността на информацията и имат неутолим апетит за сензационни ексклузивни интервюта.

Другият преносител е интернет и странното му чедо — блогът. Кобрата използва гениалните възможности на Джереми Бишоп и създаде блог, чийто източник беше непроследим. Блогърът се представяше за ветеран на куп банди, подвизаващи се из Щатите. Твърдеше, че имал активни контакти във всички тях и дори в силите на реда и закона.

Като използваше преминаващата благодарение на президентския указ през него информация за УБН, ЦРУ, ФБР и още дузина агенции, блогърът беше в състояние да разкрива истински късчета информация, чието съдържание бе предостатъчно, за да вцепени основните банди на континента. Някои от тези кратки информации бяха за самите тях, други — за техните съперници и врагове. Но с вярната информация се пускаха и лъжите, които провокираха една истинска втора гражданска война — между бандите в затворите, по улиците и сред рокерите, които вкупом контролираха кокаина от Рио Гранде до Канада.

Още преди да дойде краят на месеца, скандалните радиоводещи четяха гангстерския блог на ставане и на лягане, възвеличаваха новините в него до библейски истини и с упоение ги излъчваха.