Kolekcionerat na tatuirovki

-      Ако не използваш шаблон, трябва първо да очертаеш та­туировката върху кожата. Някои го правят с писалка - с водо­разтворимо мастило. Случаят обаче не е такъв. Този тип не е постъпил така. Просто е пуснал татуировъчната машинка и е направил контурите с трасираща игла, очертавайки външните граници за рисунъка не с мастило, а с тънка линия кръв. Затова се казва кръвен контур. Така правят най-добрите художници.

-      Значи професионалист, а? - попита Пуласки.

-      О, да, тоя пич е про. Както казах на вашия човек. - Гордън кимна към Селито. - Или е бил в миналото. С такива умения може да отвори собствено студио на момента. И вероятно е истински художник - тоест може да рисува всичко. Не мисля, че е от тук. Най-малкото щях да чуя. Не е и от околните щати. Да направи това за петнайсет минути? Леле, това е светкавица. Щеше да се разчуе. Освен това вижте шрифта.

Райм и всички останали се вгледаха в монитора.

-      Това е готически шрифт. В последно време не се среща често. Предполагам, че нашият човек има селски корени: прос­так, побойник, моторджия, забъркващ амфети в гаража си. От друга страна, може би е набожен, праведен, честен. Но опреде­лено селско момче.

-      И съдиш за това само от шрифта? - изненада се Сакс.

-      О, да. Тук, ако някой иска да му татуираш нещо, избира шрифт с много заврънтулки или някой дебел сансериф. Поне такава е модата сега. Мамка му, от няколко години всички са луднали по тия елфски изпълнения.

-      Елвис Пресли? - попита Селито.

-      Не, елфски. „Властелинът на пръстените“.

-      Значи селско момче - измърмори Райм. - Някой конкретен район?

-      Не мога да кажа. В татуировките има градски и селски стил. Тук мога само да кажа, че ми намирисва на село. Вижте сега границите. Лъкатушещите линии. Това е методът на ска- рификация. Или цикатризация, както е официалното название. Това е важно.

Гордън вдигна поглед и посочи орнаментите около думата „втория“.

-      Същественото тук е това, че хората обикновено си нанасят белези, за да привлекат вниманието върху рисунката. За този тип е важно да направи така, че творението му да изпъкне. Мо­жел е просто да очертае границата с мастило. Но не, той е искал цикатризация. Предполагам, че има причина за това. Нямам представа каква. Но има. И още нещо. Мислех за това, преди да дойда. Донесох нещо за онагледяване.

Татуировчикът бръкна в брезентовата си чанта и извади най­лоново пликче с няколко метални части. Прозрачният контей­нер бе от онези, които се използват за стерилизиране на инстру­менти чрез автоклавиране.

-      Това са части от татуировъчна машинка - обясни Гордън.

Извади швейцарско ножче от джоба си и разряза плика. За броени секунди сглоби уреда.

-      Ето как изглежда, когато е сглобена и готова за работа. - Той се приближи до другите. - Това са бобините, които движат иглата нагоре-надолу. Това е резервоарчето за мастилото, а това накрая е самата игла.

Райм я видя. Беше много малка.

-      Иглата трябва да проникне в дермата - тъканта непосред­ствено под горния слой на кожата.

-      Който се нарича епидермис - напомни Райм.

Гордън кимна, разглоби устройството и вдигна иглата, за да я покаже на всички. Приличаше на тънък шиш с дължина около седем сантиметра, с пръстенче на единия край. Другият край представляваше скупчване от миниатюрни метални пръчици, споени една за друга, и завършваше с остър връх.

-      Виждате ли как са съединени, как образуват нещо като звезда? Сам ги изработвам. Повечето сериозни татуировчици го правят. Но трябва да купуваме бланкови и да ги комбинира­ме. Има два типа игли: трасиращи (за очертаване на рисунката) и запълващи. Убиецът е трябвало за кратко време да вкара в тялото на жертвата много отрова. За целта, след като е направил кръвния контур, е трябвало да използва запълваща игла. Но не мисля, че с такава би се получило. Нямаше да проникне достатъчно дълбоко. С игла като тази обаче ще стане. - Той извади от раницата си пластмасово бурканче и от него изтръска две метални пръчици, подобни на иглите, но по-дълги. - Тези са от по-стара ротационна машина. Новите, като моята, са двубобинни, осцилаторни модели. Преносима машинка ли е използвал?

-      Сигурно. Не е имал източник на електричество - отвърна Сакс.

-      Гледах всякакви портативни машинки - добави Пуласки, - но има прекалено много модели.

Гордън се замисли за момент.

-      Предполагам, че е била от марката „Американ Ийгьл“. Доста е стара. Една от първите на батерии. Идва от времето, ко­гато татуирането не е било толкова регулирано. Татуировчикът може да определя силата на забиване. Може да направи така, че да проникват доста дълбоко. На ваше място бих търсил някого, който има „Ийгъл“.

-      Продават ли се в града? - попита Селито. - В магазините?

-      Не съм виждал. Вече не се произвеждат. Сигурно могат да се поръчат по Интернет. Това е единственият начин да се сдобиеш с такава.