Kolekcionerat na tatuirovki

-      Вмества се в профила на сериен убиец. Повече серийни убийци избират жертвите си от своята расова група.

Сакс продължи:

-      Упоил я е с пропофол. Затова си мислим, че може да има медицинска подготовка.

-      Като Колекционера на кости.

-      Точно така - каза Райм, като премести погледа си от таблицата на уликите към микрофона. - Не се бях сетил за това.

Психиатърът бе успял да спечели близо петдесет процента от вниманието му.

-      Сексуален компонент?

-      Не - отговори Селито.

Сакс добави:

-      Смъртта е настъпила бавно. Вероятно убиецът е стоял и е гледал. Сигурно му е доставяло удоволствие.

-      Садистично - вметна Пуласки.

-      Кой е това? - попита Добинс.

-      Полицай Рои Пуласки. Работя с Линкълн и Амелия.

-      Здрасти, Рон. Но не, не виждам признаци на садизъм. Това се получава само ако има сексуален елемент. Ако му доставя удоволствие да причинява болка заради самата болка, състоя­нието му вероятно може да бъде определено като антисоциално личностно разстройство.

-      Разбрах - измънка Пуласки, смутен не от грешката си, а от мрачния поглед, който получи от Райм заради прекъсването.

-      Съдейки по досегашната информация - продължи До­бинс, - той е добре организиран престъпник и планира атаки­те си много внимателно. Бих казал също, че има две възмож­ни причини за интереса му към Колекционера на кости и теб, Линкълн. И кьм Амелия, да не я забравяме. Първо, може да е бил засегнат от престъпленията на Колекционера преди десет години. Емоционално, имам предвид.

-      Дори ако няма пряка връзка? - попита Райм, забравил, че се опитваше да демонстрира незаинтересованост към съветите на психолога.

-      Да. Не знаем на каква възраст е точно, но е възможно тога­ва да е бил в юношеските си години - най-подходящият период от живота, когато историята за серийния убиец, раздухана от медиите, би могла да му повлияе. А за посланието... доколкото си спомням, Колекционера на кости търсеше единствено отмъ­щение, нали?

-      Точно така.

-      Какво отмъщение би могъл да търси този убиец, докторе? - попита Селито. - За загинали родители? За загубата на друг близък човек?

-      Би могло да бъде всичко. Може би е преживял загуба, ня­каква трагедия и обвинява за това някого - или нещо, фирма, организация, институция. Нещастието може да се е случило, когато историята за Колекционера на кости излезе в медиите, и той да е решил да потърси възмездие по същия начин, както Колекционера. Носил е дълги години тази мисъл в съзнанието си. Това е едно възможно обяснение защо убийството напомня за нападенията отпреди десет години - някои от онези престъ­пления също бяха извършени под земята, нали?

-      Да - потвърди Райм.

-      И вашият извършител има патологичен интерес към мор­фологията на човешкото тяло. Към кожата, в този случай.

Сакс добави:

-      Да, открих улики, че е докосвал жертвата на различни мес­та - не сексуално. Доколкото видях, няма причина да го е пра­вил във връзка с татуирането. Останах с впечатление, че му е доставяло удоволствие.

-      Значи първата причина може да е интересът му към Ко­лекционера на кости, да има психологическа връзка с него. - Добинс се изкиска. Идея, която, предполагам, е доста ниско в твоята скала за оценяване, Линкълн. - Той знаеше, че Райм няма доверие на това, което наричаше „ала-бала“. - Но това също може би подсказва, че е тръгнал да отмъщава.

-      Ясно, докторе - каза Райм. - Ще го запишем в таблицата с уликите.

-      Мисля, че повече ще ви заинтересува втората причина, по­ради която е искал да намери точно тази книга. Какъвто и мотив да има - отмъщение, удоволствие от причиняването на болка или отклонение на вниманието, за да ограби Федералния ре­зерв - той знае, че ти ще го търсиш, и иска да научи максимално за теб, тактиката ти, начина ти на мислене. Как точно си раз­крил друг сериен убиец. За да не допусне и той същите грешки. Иска също да научи слабите ви места. На теб и на Амелия.

Това прозвуча по-логично на Райм. Той кимна на Сакс и тя каза на психолога:

-      Книгата е на практика ръководство за това, как с помощта на веществени доказателства да спреш сериен убиец. От огледа ми направи впечатление, че е обърнал специално внимание на заличаването на улики.

-      Докторе, имаш ли някаква идея защо точно тази жертва? - намеси се Пуласки. - Както личи, двамата не са се познавали. - Разказа накратко биографията на Клоуи Мур.

-      Изглежда случайно избрана жертва - добави Сакс.

-      При Колекционера на кости, ако си спомняте, истинска­та жертва беше съвсем друга: градът Ню Йорк, полицията, ти, Линкълн. Предполагам, че сегашният извършител избира жертвите според достъпност и удобство - за да си осигури място и време, където да направи татуировката необезпокоя­вано... Освен това мисля, че съществува факторът страх.

-      Какво е това? - попита Селито.