Kolekcionerat na tatuirovki

-      Стига бе. И знаеш ли, Рон, навремето слушахме музика на едни такива големи винилови плочи. О, и печахме пържоли от мастодонт на истински огън, новобранец. Преди микровълно­вите фурни.

-      Ха-ха.

Дискетите се оказаха безполезни, но Том откри разпечатки на файловете в мазето. С тяхна помощ Райм и сътрудниците му успяха да сглобят биографията на Колекционера на кости. След кратко търсене в Интернет (който сега работеше нормално) ус­тановиха, че престъпникът не е имал роднини, поне не близки.

Райм се умълча. „И аз знам защо няма роднини“ - помисли си.

Сакс видя загрижеността в очите му. Кимна му успокоител­но, на който жест той не реагира.

-      Какво е положението с оцелелите?

Проведоха още търсене в Интернет и няколко телефонни разговора.

Оказа се, че освен Пам никоя от спасените жертви на Колек­ционера на кости не живее в града.

-      Добре, явно няма пряка връзка със случая „Колекционера на кости“. Отмъщението е възможен мотив, но вече е минало твърде много време, за да е някой, тръгнал да търси възмездие.

-      Хайде да поговорим с Тери - предложи Сакс.

Имаше предвид главния психолог на Нюйоркското полицей­ско управление, Тери Добинс. Той бе специалистът, който съз­даде теорията, че Колекционера е вманиачен по костите заради тяхната трайност и че това е отражение на някаква тежка загуба в миналото му.

Добинс беше и лекарят, който настървено като питбул бе върнал Райм към света преди няколко години. Той отказа да приеме желанието на криминалиста да се изолира и да сложи край на живота си. Помогна му да се адаптира в света на ин­валидите. И без глупости от рода на „Как се чувстваш?“. До­бинс знаеше как се чувства Райм и насочваше разговора така, че да не изпада в самосъжаление заради състоянието си, но в същото време и да не бяга от истината - да, понякога животът те прецаква.

Докторът беше умен, нямаше спор. И бе талантлив психо­лог. Но предложението на Сакс да го включат в разследването бе съвсем друга работа. Тя искаше психологически профил на Извършител 5-11, а профилирането беше изкуство (забележете - не наука), което Райм смяташе в най-добрия случай за съм­нително.

-      За какво ни е? - попита.

-      За да си вържем...

-      Моля те, без клишета, Сакс!

-      ...гащите.

-      С какво може да навреди, Линк? - взе страна Селито.

-      Ще ни отнеме време, през което можем да свършим нещо полезно - да анализираме веществени доказателства. Ще ни разсее. Така ще навреди, Лон.

-      Ами ти си анализирай. Ние с Амелия ще се обадим на Тери. Ти няма да ни слушаш. Но този престъпник е положил много усилия, за да си набави тази книга, свързана с Колекцио­нера на кости, и аз искам да знам защо.

-      Добре, както желаете - капитулира Райм.

Селито телефонира и когато Добинс се обади, натисна копче на мобилния си.

-      На високоговорител си, Тери. Обажда се Лон Селито. Тук съм с Линкълн и двама други колеги. Водим разследване, по което искаме да ти зададем няколко въпроса.

-      Отдавна не сме се чували - каза психологът с дълбокия си баритон. - Как я караш, Лон?

-      Екстра, екстра.

-      А Линкълн?

-      Добре съм - измърмори Райм и отново се загледа в табли­цата на уликите.

Инуудски мрамор. Взривен. Това го интересуваше повече от разтегливите психологически гадания.

Алхимия...

-      И Амелия е тук - каза тя. - И Рон Пуласки, и Мел Купър.

-      Предполагам, че работите по този случай с татуировките. Съобщиха по системата.

Въпреки че медиите не бяха запознати с подробностите по случая „Извършител 5-11 всички законоохранителни служби бяха уведомени за метода му на действие с молба да потърсят други подобни случаи (досега никой не се беше обадил за съв­падения).

-      Да, по него. Излязоха някои нови неща и искаме да чуем твоето мнение.

-      Целият съм в слух.

Райм трябваше да признае, че гласът на психолога го ус­покоява. Представяше си жилестия доктор с прошарена коса и приятна усмивка. Когато му говориш, той умееше да слуша. Караше те да се чувстваш център на вселената.

Сакс обясни как извършителят е откраднал страниците с главата, посветена на Колекционера на кости - и че я е носил у себе си, докато е извършвал престъплението. Добави, че няма пряка връзка със случая „Колекционера на кости“, но че убиец­ът очевидно е положил специални усилия да се сдобие с кни­гата.

Лон Селито се намеси:

-      Освен това беше оставил послание.

Обясни за татуираната дума „втория“ с готически шрифт.

Психологът замълча за момент. После каза:

-      Ами, първото, което ми хрумва и за което сигурно и вие сте се сетили, е, че очевидно става дума за сериен престъпник. Частичното послание означава, че ще има още убийства. Дру­гото е интересът му към Колекционера на кости, който беше сериен похитител.

-      Очакваме, че ще продължи да отвлича - потвърди Селито.

-      Имате ли някакви следи изобщо?

-      Описание: бял мъж със слабо телосложение - намеси се Сакс. - Имаме някои данни за отровата, която е използвал, и онази, която вероятно смята да използва.

-      И жертвата е бяла жена?

- Да.