Kolekcionerut na kosti

-      Амелия, трябва да вземеш белезниците. Да ги отво­рим тук; нямаме време да чакаме съдебния лекар. Трябва да го направиш.

Тя се върна до вратата. Отвори капака на куфарчето. Вдигна триона, от който я побиваха тръпки. Погледна жена­та, застинала в мъчителната си поза в средата на зловещото помещение.

-      Амелия? Амелия!...

Навън небето все още бе зад гъста, жълта мараня. Сгра­дите бяха покрити със сажди. Като обгорели кости. Но Сакс никога не бе жадувала повече от сега да излезе в града. С куфар в едната ръка, трион в другата и слушалки на ушите, тя не удостои с внимание никого от тълпата зяпачи и поли­цаи пред сградата. Отправи се директно към колата.

Когато минаваше покрай Селито, Амелия Сакс направо му набута триончето в ръцете:

-      Ако толкова иска, да дойде и да го направи сам.

Част втора

ПРАВИЛОТО НА ЛОКАР

В реалния живот сцената на

убийството има само едно тълкувание.

Върнън Дж. Гибърт,

о. з. старши лейтенант,

Полицейско управление на Ню Йорк

9.

Събота, 16:00-22:15

-      Имам една молба, сър.

Мъжът от другата страна на бюрото изглеждаше точно както във филмите биха представили някой заместник-комисар на полицейско управление в голям град. Какъвто всъщ­ност беше. Бяла коса, издадена брадичка, очила с позлатени рамки, завидно обществено положение.

-      Какъв е проблемът, полицай?

Заместник-комисарят Рандолф Екерт погледна Сакс над дългия си нос, с което ѝ даде да разбере, че няма да прояви по-голямо снизхождение към жена полицай, отколкото към мъж.

-      Искам да подам оплакване, сър - каза тя сухо. - Нали знаете за случая с отвлечените в таксито?

Той кимна:

-      Да, целият град е в паника.

Сакс бе на мнение, че случаят само се раздухва от меди­ите, но не се осмели да противоречи на заместник-комисар на полицейско управление.

-      Тази проклета конференция - продължи той, - целият свят ни гледа. Не е честно. Никой не говори за престъпност­та във Вашингтон. Нито в Детройт. Е, за Детройт говорят. Да кажем, Чикаго. Никога. Не, занимават се само с Ню Йорк. Миналата година в Ричмънд имаха повече убийства на глава от населението от нас. Лично го проверих. По-скоро ще се спусна с парашут и невъоръжен в центъра на Харлем, откол­кото да мина с кола през югоизточната част на федералния окръг.

-      Тъй вярно.

-      Разбрах, че са намерили момичето мъртво. По всички медии съобщиха.

„Тия репортери!...“ - помисли си той.

-      В централен Манхатън. Преди един час.

-      Колко жалко.

-      Тъй вярно.

-      Значи са я убили? Просто така? Без искане за откуп?

-      Не знам да са предявили искания.

-      От какво искате да се оплачете?

-      Бях първият полицай, пристигнал на мястото на едно свързано с това убийство, тази сутрин.

-      Патрул ли сте?

-      Бях патрул. Днес трябваше да се явя във „Връзки с обществеността“. За инструктаж. - Сакс вдигна ръцете си, облепени с лейкопласт, после ги постави на скута си. - Но ме провалиха.

-      Кои?

-      Детектив Лон Селито, сър. И капитан Хауман. И Линкълн Райм.

-      Райм ли?

-      Тъй вярно.

-      Този, дето командваше ЦСО преди няколко години?

-      Тъй вярно. Същият.

-      Мислех го за мъртъв.

„Такова самолюбие трудно умира.“

-      Жив е, сър.

Заместник-комисарят погледна през прозореца.

-      Той не е вече в полицията. Какво общо има със случая?

-      Използват го за консултант, доколкото разбрах. Слу­чаят се води от Лон Селито. Капитан Полинг е наблюдаващ. Чакам това преместване от осем месеца. А те ме накараха да обработвам сцената на убийството. Никога не съм се зани­мавала с такава работа. Нямаше никаква причина да ме на­товарват с дейност, за която не съм подготвена, и честно ка­зано, тя не ми достави никакво удоволствие.

-      Сцената на убийството ли?

-      Райм ме накара да обработя цялата сцена. Сама.

Екерт не разбираше. Ушите му отказваха да възприемат чутото.

-      От къде на къде цивилен ще заповядва каквото и да било на полицай?

- Това надмина всички граници. - Сакс заложи въдица­та. - Искам да кажа, с удоволствие бих им помогнала до ня­каква степен. Но не съм готова да обезобразявам трупове.

-      Какво?

Сакс примигна, като че беше учудена, че още не е разб­рал. Обясни му за белезниците.

-      Боже Господи, какво по дяволите си въобразяват? Изви­нете за израза. Не си ли дават сметка, че цялата страна ги гле­да? Цял ден го въртят по Си Ен Ен това отвличане. Да ѝ отре­жете ръцете? Кажете, вие да не сте дъщерята на Херман Сакс?

-      Точно така.

-      Добър полицай беше. Отличен полицай. Лично съм му изказвал служебна похвала. Точно такъв, какъвто трябва да бъде един районен полицай. Южен Манхатън, нали?

-      Хелс Кичън. Моят район.

„Бившият ми район“ - помисли си тя.