Kolekcionerut na kosti

-      Помисли какво прави той... Той ти говори. Не убива безцелно като сина на Сам или убиеца от „Зодиак“. Той не е шизофреник. Той говори, на вашия език, на езика на крими­нологията. Защо? - Добинс направи няколко крачки, отново погледна таблицата. - Идва ми само едно предположение: той иска да сподели вината с вас. Виж, на него му е трудно да убие човек. По-лесно му е, ако ние му станем съучастници. Ако не успеем да спасим жертвите, смъртта им се дължи отчасти на наша грешка.

-      Но това е добре за нас, нали? Означава, че убиецът ще продължава да ни оставя улики, по които да можем да разга­даваме следващите му стъпки. Иначе, ако ни постави много трудни загадки, няма да споделим вината му.

-      Ами в това има логика - отвърна Добинс. Усмивката му беше изчезнала. - Но има още нещо, за което трябва да помислим.

Селито даде отговора:

-      Отвличанията зачестяват.

-      Точно така - потвърди Добинс.

-      Че може ли да върши отвличанията по-често? - про­мърмори Банкс. - Три часа не е ли достатъчно бързо?

-      О, ще намери начин - продължи психологът. - Най-вероятно е да започне да застрашава повече жертви навед­нъж. - Добинс погледна Райм - Добре ли си, Линкълн?

По челото на криминолога се бяха появили капки пот. Той започна силно да присвива очи.

-      Само съм уморен. Прекалено много ми дойде възбу­дата.

-      Още нещо. Престъпникът извършва серийни покуше­ния. Жертвите са и от двата пола, с различна възраст и социално положение. Всичките са бели, но районите, в който вър­лува, са населени главно с бели. Засега нямаме представа за­що се е спрял точно на тези хора. Ако успеем, може би ще получим по-добра представа за него.

-      Благодаря, Тери - каза Райм. - Остани за малко.

-      Разбира се, Линкълн. Щом искаш.

-      Да започваме с уликите от обора - нареди Райм. - С какво да започнем първо? С бельото ли?

Мел Купър се приближи до пликовете, донесени от Сакс. Погледна онзи с бельото.

-      Колекцията „Д’аморе“ на Катарина Фашън. Сто про­цента памук. Платът е произведен в САЩ. Скроени са и ушити в Тайван.

-      Нима разбра всичко това от пръв поглед? - възхити се Сакс.

-      Не, просто прочетох етикета.

-      А!

Полицаите се изсмяха.

-      Да не би да иска да ни каже, че ще отвлече пак жена? - попита Сакс.

-      Вероятно - отвърна Райм.

Купър отвори плика:

-      Не мога да определя от какво са мокри. Ще пусна течността на хроматография.

Райм каза на Том да вземе листчето с фазите на луната. Огледа го внимателно. Листчето беше чудесна улика. Може­ше да се допълни към листа, от който е откъснато, и двете да съвпаднат като отпечатъци от пръсти. Разбира се, първо тряб­ваше да открият оригиналния лист. Дали някога щяха да го намерят? Престъпникът можеше да го е унищожил веднага щом е откъснал парчето, което му е трябвало. Все пак на Лин­кълн Райм му се щеше да не е така. Искаше му се да си мисли, че вестникът, от който е парчето, все още се въргаля някъде и ги чака да го намерят. Така си представяше източниците на улики: колата, от която е било обелено парче боя; пръстът, от който е бил отрязан нокът; пистолетът, който е изстрелял кур­шума, намерен в тялото на убития.

„Фазите на луната...“

Райм попита Добинс дали престъпникът не е решил да действа само при определена фаза на луната.

-      Не. Сега луната не е в ясна фаза. Четири дена след новолуние.

-      Значи означава нещо друго.

-      Може дори да няма предвид самата луна - предполо­жи Сакс, доволна от заключението си.

- Добра мисъл, Амелия - похвали я Райм. - Може би има предвид кръгове. Или нещо, свързано с мастилото, хар­тията. Или с геометрията. С планетариума...

Райм си даде сметка, че Сакс го наблюдава. Може би едва сега забелязваше, че е обръснат, измит, сресан и преоблечен.

„Какво ли си мисли сега? - питаше се той. - Още ли ми е сърдита, или ѝ е безразлично?“

Не му беше ясно. В момента Сакс му бе толкова непоз­ната, колкото Извършител 823.

Факсът издаде пронизителен сигнал. Том излезе и след няколко минути се върна с два листа в ръка.

-      От Ема Ролинс са - обяви той и ги вдигна пред Райм. - От проверката на бакалиите. Единадесет магазина в Манха­тън са продавали телешко на клиенти, закупили по-малко от пет продукта. Да запиша ли в таблицата имената на магазини­те?

-      Разбира се. Ще са ни нужни за справка по-късно.

Том записа в таблицата:

„Бродуей“ и 82-ра -„Шопрайт“

„Бродуей“ и 96-та - „Андерсън фудс“

„Гринуич“ и „Банк“ - „Шопрайт“

2-ро авеню и 72-ра, 73-та - „Гросъри уърлд“

Батъри парк сити - „Джей и Джи “

2-ро авеню 1709 - „Андерсън фудс“

34-та и „Лексингтън “ - „ Фуд уеърхаус “

8-мо авеню и 24-та - „Шопрайт“

„Хюстън“ и „Лафайет “ - „Шопрайт“

6-то авеню и „Хюстън“ - „Джей и Джи“