Kolekcionerut na kosti

-      Кои вие? - попита бързо Делрей, с гласа на хирург, който е забелязал миниатюрен тумор.

- Аз сметнах, че няма да има полза от теб - изръмжа По­линг. - Казах на кмета, че случаят ще се провежда на местно ниво. Държим всичко под контрол. Върви по дяволите, Делрей.

-      Сигурно сте си мислили, че ще го приключите до ве­черните новини.

-      Това изобщо не ти влиза в работата - изкрещя По­линг за голяма изненада на Райм. - Случаят е наш.

Райм бе слушал за избухливостта на капитана, но никога не беше присъствал на такава реакция.

-      Всъщ-ност се-га слу-ча-ят е наш - натърти Делрей.

Той се запъти към масичката с инструментите на Купър.

-      Недей да го правиш, Фред - каза Райм. - Почти сме хванали този човек. Ако искаш, работи с нас, но не ни отне­май случая. Този убиец не е обикновен.

Делрей се усмихна:

-      Я да видим какво последно чух за случая. Че разслед­ването се води от цивилен. Че огледът на местопрестъплени­ето се извършва от патрулиращ полицай. Че сте пратили хо­рата от специалните служби да пазаруват в бакалии.

-      Това е събиране на стандарти за веществените дока­зателства, Фредерик - отвърна Райм.

Делрей го изгледа с престорено разочарование:

-      Ами СБР, Линкълн? За всичко плащат данъкоплат­ците. И после се чудим защо ни режат бюджета...

Откъде бе научил тези подробности? Нали всички се бя­ха заклели, че ще пазят разследването в тайна.

-      И какво чувам - че хората на Хауман са открили пос­ледната жертва, но не са я спасили веднага. От Канал пет са направили чист и ясен запис. Пуснаха писъците ѝ да звучат цели пет минути, преди да изпратиш някой да я освободи. - Делрей хвърли подигравателен поглед на Селито. - Лон, чо­вече, за този ли проблем току-що говореше?

Толкова бяха близо. Започваха да го усещат, да разбират езика на убиеца. Да го виждат. С изненада Райм установи, че отново се занимава с нещо, което му доставя удоволствие. След толкова години. А сега някой искаше да му го отнеме. Обхвана го яд.

-      Добре, поеми случая, Фред - изръмжа той. - Но не ни отрязвай. Не го прави.

-      Загубихте две жертви - напомни Делрей.

-      Само една - поправи го Селито, като погледна смуте­но Полинг, който бе запалил цигара. - За първата не можеше да се направи нищо. Тя беше за привличане на вниманието.

Добинс само наблюдаваше спора със скръстени ръце, но Джери Банкс не издържа:

-      Сега знаем как действа. Няма да има повече мъртви.

-      Ще има, ако хората ви продължават да стоят със скръс­тени ръце и да слушат виковете за помощ на жертвите.

-      Решението беше... - започна Селито.

-      Мое - изпревари го Райм. - Мое.

-      Но ти си цивилен, Линкълн. Така че решението не може да е твое. Ти може да си дал предложение, препоръка. Но не мисля, че си взел решението.

Делрей отново насочи вниманието си към Сакс. Без да сваля очи от нея, попита Райм:

-      Ти ли измести Перети от случая? Това е много странно. Защо ти е било да го правиш?

-      Аз съм по-способен от него - отвърна Райм.

-      Перети не беше никак очарован. Не. Двамата с него си побъбрихме с Екерт.

„Екерт? Заместник-комисаря на полицията. Той пък как е замесен?“

Беше му достатъчно само да погледне гузните сини очи на Сакс, за да си отговори на този въпрос.

Райм ѝ хвърли свиреп поглед, който тя избягна, и се обър­на към Делрей:

-      Да видим... Перети ли казваш? Не пусна ли той дви­жението по булеварда, където е стоял убиецът, за да наблю­дава предсмъртната агония на първата жертва? Не освободи ли той местопрестъплението, преди да успеем да открием добри улики? Местопрестъплението, което беше отцепено от моята Сакс и криминоложкия екип. Моята Сакс бе нап­равила всичко както трябва, а Винс Перети и всички остана­ли сгрешиха. Точно така.

Сакс си погледна палеца, бръкна в джоба си, извади една лепенка „Нилекс“ и я залепи върху разкървавената раничка.

-      Трябваше да ни предупредите още в началото - зак­лючи Делрей.

-      Махай се - промълви Полинг.

Нещо в очите му проблесна и той изкрещя:

-      Изчезвай!

Дори хладнокръвният Делрей отстъпи крачка назад, ко­гато от устата на капитана захвърчаха пръски слюнка.

Райм се намръщи. Имаха шанс да спазарят нещо, но не и ако капитанът изпаднеше в истерия.

-      Джим...

Полинг не му обърна внимание:

-      Вън! - изкрещя отново. - Няма да ни отнемете cлучая!

И за изненада на всички присъстващи, Полинг скочи, хвана агента за зелените ревери на сакото и го блъсна с все сила в стената. След кратко мълчание Делрей просто го из­бута и извади мобилния си телефон. Подаде го на Полинг:

-      Обади се на кмета. Или на началника Уилсън.

Полинг се отдръпна инстинктивно от Делрей.

-      Щом искаш случая, получи го!

Капитанът излезе, заслиза по стълбите. Външната врата се затръшна.

-      За Бога, Фред - възкликна Селито. - Защо не си сът­рудничим? Ние ще хванем този мръсник.

-      Това е работа на Отряда за борба с тероризма към Бюрото - отвърна Делрей. На фона на реакцията на Полинг сега думите му звучаха като продиктувани от здрав разум. - Не сте подготвени за работа с терористи.