Колекционерите

— Признавам, че ти си най-странният гробар, когото съм виждала — изгледа го втренчено тя.

— А си виждала доста, нали?

— Разбрах какво е станало с Рубън.

— Полицията все още не знае, че е на погрешна следа.

— Трябва да го измъкнем от затвора!

— Работим по въпроса, а Рубън се чувства добре. Убеден съм, че няма да има проблеми там. Виждал съм със собствените си очи как просва петима здравеняци по време на кръчмарска свада. Притежава огромна физическа сила, освен това владее всички похвати на юмручния бой. Лично аз винаги съм се възхищавал на такива качества.

— Но все пак си е намерил майстора в къщата на Джонатан — отбеляза Анабел.

— Да, така е.

— Но защо? Защо са ликвидирали Бихан?

— Защото е разбрал как е умрял Джонатан — отвърна Стоун и накратко й предаде разговора си с Мерилин Бихан.

— Значи премахват Бихан и лепват убийството на Рубън, който се оказва на удобното място?

— Вероятно са го засекли да влиза и излиза от къщата, след което са преценили, че таванът е отлично място за стрелба. Със сигурност са знаели, че Бихан винаги кани гостенките си в онази спалня.

— Изправени сме срещу сериозен противник — въздъхна Анабел. — Какво мислиш да правим?

— За начало ще прегледаме записите на охранителните камери в хранилището.

— По пътя насам помислих по въпроса и смятам, че открих начина — кимна младата жена.

— Не съм се съмнявал в това — отвърна Стоун, помълча малко и добави: — През цялото време подозирах, че няма да се справим без теб. Всъщност бях абсолютно сигурен.

— Не ме четкай, ако обичаш. Все още не сме свършили работата.

Замълчаха.

Анабел се извърна към прозореца и тихо промълви:

— Господи, колко спокойно е тук.

— При всичките тези мъртъвци? — вдигна вежди Стоун. — Аз самият се чувствам леко потиснат.

Тя се усмихна и стана.

— Ще се свържа с Кейлъб, за да споделя идеите си.

Стоун също стана, протегна се и изпъшка:

— Страхувам се, че старите ми кокали вече протестират и срещу такива елементарни физически усилия като косенето на трева.

— Вземи аспирин. Ще ти се обадя, след като се настаня.

Стоун я изчака да мине покрай него към вратата и тихо подхвърли:

— Радвам се, че се върна.

Без да дава вид, че го е чула, Анабел се качи в колата си и потегли.

48

Преодолял смайването от направеното откритие, Джери Багър заповяда да му доведат управителя на отсрещния хотел и поиска сведения за всички гости, заемали стаите на двайсет и третия етаж с прозорци към кабинета му. А в Атлантик Сити заповедите на човек като Джери Багър просто се изпълняват, особено когато са предадени от мъжаги с доста заплашителен вид.

Но управителят на хотела — млад и хубав мъж, който гледаше сериозно на работата си и се стремеше да я изпълнява безупречно, не прояви склонност да споделя каквото и да било със собственика на казиното.

— Искам да си наясно с положението — със сдържано раздразнение рече Багър. — Ако не ми дадеш това, което искам, просто ще умреш.

— Заплашвате ли ме? — трепна управителят.

— Не. Заплахата е нещо, което може и да не се случи.

А на това, което току-що ти казах, в нашите кръгове му се вика „сигурна работа“.

Управителят видимо пребледня, но продължи да упорства.

— Става въпрос за поверителна информация, мистър Багър. Не мога да я споделя с вас, защото нашите гости очакват дискретност, която е задължителна за високите стандарти на обслужване…

— Добре, ясно — прекъсна го Багър. — Ще ти предложа лесния вариант. Колко искаш?

— Опитвате се да ме подкупите? — вдигна вежди младежът.

— Най-сетне започваш да включваш.

— Не можете да говорите сериозно за…

— Сто бона.

— Сто хиляди долара?!

Багър се усмихна и очите му пробягаха по лицата на горилите, заели позиция до стената.

— Схватлив младеж, а? — подхвърли той. — Май ще го наема да управлява казиното! Точно така, момче. Личната ти сметка ще набъбне със сто хиляди долара в момента, в който ми позволиш да хвърля едно око на документацията. — Управителят очевидно се замисли, но търпението на Багър се изчерпа. — Ще ти кажа и какво ще стане, ако откажеш. Вместо да те убия, ще си направя труда да ти натроша костите една по една, а после ще ти бръкна в мозъка, за да не можеш да споделиш с никого какво ти се е случило. Ще прекараш остатъка от живота си в дом за инвалиди, където всяка нощ ще се напикаваш, а разни грозотии ще ти дупчат вените. Аз съм разумен човек и не виждам избор в тази ситуация, но въпреки това ще ти дам правото на избор. Имаш пет секунди.

Един час по-късно Багър разполагаше с исканата информация и бързо състави списък на заподозрените. След това разпита лично персонала на етажа и сравнително лесно удари джакпота благодарение на допълнителните услуги, предоставени на един от гостите.

— Да, направих му масаж — призна момичето на име Синди, дребничка брюнетка с живо лице, закръглени форми и поведение на уличница. Докато разговаряше насаме с Багър в една от стаите на луксозния СПА център, тя непрекъснато правеше балони с дъвката си и навиваше на пръст къдриците си.

— Знаеш ли кой съм аз? — заби поглед в лицето й той.