Колекционерите

— Как смеете: Нямам нищо общо с това! Казах ви, че това вероятно е било работа на ФБР, което следеше Кей Би!

— Не — поклати глава Стоун. — ФБР би изпратило мъж и жена, които да играят ролята на семейна двойка. Те щяха да изхвърлят боклука и да вършат всичко, което върши едно нормално семейство. А защо биха наблюдавали дома ви? Нима биха допуснали, че съпругът ви ще се среща с компрометираща личност именно тук? — Той отново поклати глава. — Дори ФБР не разполага с неограничен бюджет, за да си позволява подобно разточителство. Надявам се, че не сте платили прекалено голяма сума, защото наблюдението не доведе до нищо съществено, нали?

— Мръсник! — надигна се от стола си тя.

— Можехте просто да се разведете — спокойно добави Стоун. — Вземате половината от богатството и ставате свободна жена.

— След всичките унижения?! — втренчи се в него тя. — След постоянните паради на курви в дома ми?! Не, исках да страда! Прав сте — действително наех частен детектив и го поставих в онази къща! Какво от това? Питате защо са ми снимките на съпруга ми с проститутките? Защото възнамерявах да го обезкостя! Да го принудя да ми прехвърли всичко, което притежава! Федералните власти не обичат пикантни скандали около доставчиците си на военно оборудване. А след това, уверявам ви, АЗ щях да го зарежа! Нима си въобразявате, че само той се е забавлявал? Аз също имах любовници, с един от които ще прекарам остатъка от живота си. Но нещата се развиха така, че получих всичко, без да го изнудвам, без дори да си мръдна пръста. И това е едно перфектно отмъщение!

— Няма да е зле, ако говорите по-тихо — предупредително я изгледа Стоун. — Сама казахте, че полицията сигурно има известни подозрения срещу вас. Излишно е да ги подхранвате.

Мерилин Бихан се огледа и срещна смаяните погледи на част от посетителите. Това я накара да млъкне и да седне на мястото си.

Сега беше ред на Стоун да се изправи.

— Благодаря за времето, което ми отделихте — любезно рече той. — Дадохте ми много полезна информация. — После с абсолютно каменно лице добави: — Съжалявам за тежката ви загуба.

— Върви по дяволите! — изсъска тя.

— Ако последвам съвета ви, сигурно ще си имам компания, нали?

47

Анабел очакваше полета, който щеше да я отведе далеч от Атланта. Разучавайки новия си маршрут, тя все още не можеше да преглътне глупостта на Лио. Как беше възможно да допусне подобно нещо? Ако беше имала желание да се разкрие пред Фреди, щеше да го направи сама.

Обявиха полета, но тя изчака пътниците да образуват малка опашка на изхода за отвеждане. Летеше с първа класа и нямаше проблем да заеме мястото си, без да чака, но по стар навик пожела да разгледа лицата на хората, с които щеше да пътува. Опашката изтъня и тя се наведе за сака си. Още във Вашингтон беше изхвърлила почти всичките си дрехи. Никога не даваше куфарите си на багаж, защото знаеше, че това е покана за преследвачите. Когато стигнеше до крайната точка на пътуването си, щеше да има достатъчно време да си купи нови дрехи.

Насочи се към изхода за заминаващи пътници. Погледна окачения на тавана телевизионен монитор, по който течеха новините на Си Ен Ен, и краката й изведнъж промениха посоката си, а очите й се напрегнаха да прочетат бягащата лента под лицето на говорителя. Ветеранът от Виетнам Рубън Роудс арестуван. Доставчикът на Министерството на отбраната Корнилиъс Бихан и неизвестна жена застреляни от къщата в съседство с неговата. Роудс е заподозрян…

— Господи! — прошепна Анабел.

— Последно повикване за полет 3457 до Хонолулу — включи се близкият високоговорител. — Молим пътниците за директния полет 3457 до Хонолулу да се явят на изхода за отвеждане към самолета!

Тя погледна към изхода. Отпред нямаше никой и служителите се готвеха да го затворят. Очите й се върнаха на монитора. Изстрели от съседната къща? Бихан убит, а Рубън арестуван. Какво ставаше, по дяволите? Трябваше да разбере.

След което мислите й изведнъж потекоха в друга посока. Това не е твоя грижа, Анабел. Трябва да изчезнеш, защото Джери Багър е по дирите ти. Остави онези момчета да се оправят. Няма начин Рубън да е застрелял Бихан, нещата ще се изяснят. А дори и да не се изяснят, проблемът не е твой. Не е твой!

Но краката й отказаха да помръднат. Никога досега не беше изпитвала подобна нерешителност.

— Последно повикване за полет 3457. Следва затваряне на изхода.

— Тръгвай, Анабел! — прошепна отчаяно тя. — Тръгвай, да те вземат мътните! Тази битка не е твоя. Не дължиш нищо на тези хора! На Джонатан също!