Колекционерите

Макар и с цената на известни усилия, Стоун все пак успя да се освободи от опашката. Веднага след това се насочи към изоставена постройка близо до гробището, която от време на време използваше като тайна квартира. Там смени дрехите си и се отправи към Гуд Фелоу Стрийт. Мина покрай къщата на Дехейвън и намиращото се в съседство имение на Бихан, пред което групичка репортери търпеливо чакаше появата на опечалената и унизена съпруга. Пострадалата от пожара къща отсреща изглеждаше пуста.

Спря на ъгъла, измъкна някаква карта и престорено се задълбочи в нея. Няколко минути по-късно пред дома на Бихан спря камионетка за превоз на мебели, от която слязоха двама широкоплещести мъже. Вратата им отвори някаква прислужница, а групата на репортерите видимо се оживи. Мъжете влязоха в къщата и бързо се появиха отново, понесли огромен дървен скрин. Бяха много яки, но теглото на скрина очевидно ги затрудняваше. Стоун лесно си представи мислите, които минаваха през главите на възбудените репортери: в скрина се е скрила мисис Бихан, която се опитва да избяга от медиите. Ех, каква сензация би могла да изскочи оттук!

Появиха се мобилни телефони, неколцина хукнаха към служебните си коли с намерението да последват камионетката, която бавно потегли. Но пред къщата на Бихан останаха доста репортери, очевидно надушили някакъв номер. Търпението им беше възнаградено минута по-късно, когато на входа се появи жена с униформа на прислужница и шапка с широка периферия. Тя се качи в колата, паркирана на алеята, и спокойно потегли.

Стоун отново отгатна какво си мислеха репортерите пред къщата: онова със скрина е било трик за отвличане на вниманието, а в колата се беше качила самата мисис Бихан, преоблечена като прислужница. Очевидно това беше достатъчно да прогони и последните съмнения, защото всички на тротоара се качиха на колите си и потеглиха след „бегълката“. От пресечката изскочиха още двама репортери, очевидно предупредени от колегите си.

Стоун напусна наблюдателния си пост и с бърза крачка се насочи към съседната уличка, която минаваше зад имението на Бихан. Избра позиция в близост до тясна асфалтирана алея, полускрита от високи храсти. Не му се наложи да чака дълго. Няколко минути по-късно на алеята се появи Мерилин Бихан, облечена с тъмни панталони, дълго палто и ниско нахлупена шапка на главата. Тя стигна до края на алеята и предпазливо огледа уличката.

— Мисис Бихан? — напусна прикритието си Стоун.

Жената подскочи от изненада и рязко се обърна.

— Кой сте вие? — просъска тя. — Навярно някой проклет репортер?

— Не, госпожо. Аз съм приятел на Кейлъб Шоу, който работи в Библиотеката на Конгреса. Видяхме се на погребението на Джонатан Дехейвън.

Жената напрегна паметта си. Изглеждаше малко упоена, но не лъхаше на алкохол. Дали не бе под влиянието на някаква дрога?

— О, да, спомням си — кимна най-сетне тя. — Пред вас направих мъдрата забележка, че Кей Би знае какво означава внезапна смърт.

Изведнъж се закашля и посегна към чантичката си за салфетка.

— Исках да ви поднеса своите съболезнования — промърмори Стоун, надявайки се мисис Бихан да не си спомни, че в онзи разговор беше участвал и Рубън, обвинен в убийството на съпруга й.

— Благодаря — кимна тя и отново огледа уличката. — Малко странна ситуация, не мислите ли?

— Видях репортерите, мисис Бихан — каза Стоун. — Ситуацията трябва да е била истински кошмар за вас, но ви поздравявам за начина, по който ги заблудихте.

— Когато си женена за богаташ, който на всичкото отгоре постоянно се забърква в скандали, бързо усвояваш триковете за избягване на медиите.

— Ще ми отделите ли няколко минути? — попита Стоун. — Бихме могли да изпием по едно кафе някъде.

— Не знам — объркано отвърна тя. — Мисля, че времето не е особено подходящо. Все пак изгубих съпруга си, по дяволите!

— Искам да поговорим именно за смъртта на съпруга ви — спокойно поясни Стоун. — И най-вече за думите му на онова погребение.

Тя замръзна, в очите й се появи подозрение.

— Какво знаете за смъртта на съпруга ми?

— Не толкова много, колкото бих искал. Но мисля, че има връзка със смъртта на Джонатан Дехейвън. Най-малкото защото двама съседи умират един след друг при… хм… доста необичайни обстоятелства.

— Значи и вие сте на мнение, че Дехейвън не е починал от сърдечен удар, така ли? — преценяващо го погледна тя.

И вие?

— Моля ви, мисис Бихан, отделете ми няколко минути! — настоя Стоун. — Важно е!

Отидоха да пият кафе в близкото магазинче за деликатеси. Стоун избра една масичка в дъното, вдигна глава и директно попита:

— Съпругът ви е споменал нещо за смъртта на Дехейвън, нали?

Жената отпи от чашата, подръпна широката периферия на шапката си и тихо отговори:

— Мога да ви кажа, че Кей Би не повярва в диагнозата инфаркт.

— Защо? На какво основание?

— Не съм сигурна. Всъщност не ми го каза директно.

— В такъв случай откъде знаете, че е имал съмнения?

Мерилин Бихан се поколеба.

— Не знам защо трябва да споделям подобни неща с когото и да било — промърмори тя.