Колекционерите

Шефът беше типичен представител на чиновническата каста в Лангли. Криминалните трилъри, които обичаше да чете, бяха най-голямата опасност, с която се беше сблъсквал в живота си. Не знаеше почти нищо за предишната дейност на Сийгрейвс, тъй като дори в рамките на Управлението „трите шестици“ бяха ревниво пазена тайна. Известно му беше, че човекът на негово подчинение е бил оперативен агент в продължение на много години, при това на места, които в службата с уважение наричаха „горещи точки“. По тази причина Сийгрейвс се радваше на почит и уважение, за които обикновените служители дори не можеха да мечтаят.

Върнаха се в съблекалнята. Шефът влезе под душа, а Сийгрейвс избърса лицето си с хавлиена кърпа, която извади от шкафчето. После се качиха в колите си и отидоха да вечерят в „Клайдс“ — скъп ресторант в търговския център на Рестън, заемайки маса в близост до елегантната газова камина. След вечерята шефът си тръгна, а Сийгрейвс се разходи по главната улица на градчето и спря пред входа на един от местните кинотеатри.

Едновремешните шпиони са предпочитали точно такива малки градчета с техните паркове и спокойни алеи за конспиративните срещи, на които са предавали събраната информация и са получавали парите си. Сийгрейвс си представи как са се разменяли пакети с пуканки, чието съдържание не се е изчерпвало само с допълнително масло и сол, и на лицето му изплува усмивка. Това бе ефикасна за времето си, но безкрайно тромава и наивна практика. Самият той вече беше осъществил размяната, но едва ли някой би могъл да я засече по време на рутинната вечеря в компанията на шефа. По принцип ЦРУ никога не наблюдаваше двама свои служители едновременно, особено когато са изиграли партия тенис, а след това са отишли на вечеря. Там продължаваше да цари мнението, че шпионинът е самотна птица, и именно това беше причината да покани нищо неподозиращия си началник.

Той се качи в колата и потегли към дома си. Когато пристигна, извади от багажника кърпата, която беше използвал в съблекалнята, и спокойно се спусна в малката бетонна килийка със специална изолация в приземието на къщата, която използваше като „обезопасена“ стая, далеч от любопитни очи. Разстла кърпата на масата, на която имаше парна ютия. Логото на фитнес центъра беше втъкано в плътната памучна материя. Всъщност би трябвало да бъде втъкано, ако кърпата действително беше собственост на клуба. Но тази на масата беше малко по-различна и логото представляваше една доста сполучлива имитация, изрисувана върху лепенка — от онзи, с които хлапетата шарят фланелките си, притискайки ги с ютия. Лепенката падна още при първото докосване на нагорещената пара, а на обратната й страна се показа онова, заради което Сийгрейвс се беше потил на корта в продължение на три сета: четири петсантиметрови сребристи лентички.

Използвайки сложна електронна апаратура, която по неизвестни причини беше отпусната на определени служители на ЦРУ, той прочете и дешифрира записаната върху лентичките информация. После я прехвърли на друг носител, който щеше да бъде изпратен на Албърт Трент. Работата се проточи почти до полунощ, но това не му пречеше. Като убиец беше работил предимно нощем, а старите навици умират най-трудно.

Когато най-сетне приключи, той направи кратка почивка и се зае с последната задача преди лягане. Излезе в коридора, изключи алармената инсталация и отвори вратата на помещението, в което съхраняваше специалната си колекция. Тази вечер тя щеше да се обогати с още един предмет, макар че много му се искаше трофеите да са два. Бръкна в джоба си и извади копче за ръкавели, което му беше предал неговият човек във „Файър Контрол“. То принадлежеше на Бихан и беше паднало по време на посещението му в склада на компанията, което на практика беше станало причина за смъртта му. Сийгрейвс бе стигнал до решението за неговото елиминиране, след като се потвърдиха подозренията му, че Бихан е успял да открие истинските причини за смъртта на Джонатан Дехейвън.

Постави копчето на малък рафт до вратата редом с бебешкия биберон. Все още не разполагаше с вещ на младата жена, която беше разстрелял. Надяваше се да разкрие нейната самоличност и да се сдобие с някакво нейно притежание. Най-напред уби Бихан, който рухна назад и му позволи да се прицели в момичето. То беше на колене, готово за орален секс. В момента на първия изстрел инстинктивно се извърна към прозореца, през който беше долетял фаталният куршум. Сийгрейвс нямаше представа дали го е видяла, но това беше без значение. Бързо натисна спусъка, без да й даде възможност дори да извика. Куршумът обезобрази красивото й лице до такава степен, че със сигурност щеше да бъде погребана в затворен ковчег, също като Бихан. Изходящата рана винаги е по-голяма от входящата.

Разчиствайки рафта около копчето за ръкавели, той се зарече да се сдобие с някаква вещ от красавицата и да я включи в колекцията си. Така тя щеше да бъде пълна — каквато би трябвало да бъде.

46