Колекционерите

— Имам нужда от Джони Кокран, ама той отдавна е в онази голяма съдебна зала на небето — мрачно се усмихна Рубън. — Сюзан?

— Заета е — отвърна след кратко колебание Стоун.

Озовал се на улицата, той почти веднага засече двамата мъже, които тръгнаха на дискретно разстояние след него. Явно бяха ченгета.

— Ще ви позволя да ми правите компания, ама за малко — промърмори той, а мислите му се насочиха към следващия човек, с когото трябваше да се срещне.

45

Роджър Сийгрейвс прочете новината върху екрана на служебния си компютър. Арестуваният за убийството се казваше Рубън Роудс — бивш агент на военното разузнаване, имал проблеми с алкохола и успял с течение на времето да изгори всички мостове зад гърба си. В момента си вадеше хляба като хамалин и живееше в барака в покрайнините на Северна Вирджиния. Журналистическият материал недвусмислено намекваше, че става въпрос за жива бомба със закъснител, тъй като Роудс бил известен като отявлен антимилитарист, а жертвата му била човек, натрупал състояние от производството и продажбата на оръжие. Прекалено хубаво, за да е истина, поклати глава Сийгрейвс.

Беше се изненадал искрено, когато засече едрия мъж, който се промъкна в къщата на Дехейвън през задната врата. Отначало го взе за крадец, но алармата не се задейства, а на сутринта мъжът излезе с празни ръце. Повторната му поява късно вечерта беше достатъчна. Сийгрейвс си даде сметка, че това е златна възможност да постави надеждно препятствие между себе си и полицията.

Работното време свърши. Той изключи часовника на държавната служба и насочи внимание към личните си дела. Предстоеше му още едно рандеву, което нямаше да бъде толкова приятно като онова с дамата от АНС, но бизнесът си е бизнес. Беше длъжен да поддържа ефективността на своите източници и да ги прави щастливи, като едновременно с това имаше грижата да отстранява евентуалните подозрения към тях. За щастие позицията му в ЦРУ беше такава, че му осигуряваше неофициален достъп до редица текущи разследвания, най-вече по отношение на шпионски кръгове, действащи вътре в страната. Разбира се, основната роля в тези разследвания се падаше на ФБР (където той също имаше информатори), но не беше излишно да знае кои лица представляват „интерес“ и за неговото управление.

Фактът, че подозрението никога не се насочи към него, беше доказателство за професионалните му умения. По всичко личеше, че ЦРУ изключваше вероятността някой от бившите убийци да започне собствен бизнес. Нима ръководните му структури наистина вярваха, че светът е устроен по този начин? В такъв случай Сийгрейвс имаше повод за сериозно безпокойство относно сигурността на държавата. Не може нейната най-голяма разузнавателна централа да се подвежда по толкова елементарен начин. Доказателство в това отношение беше скандалът с Олдрич Еймс, но самият Сийгрейвс беше шпионин от коренно различен тип.

Той беше убивал хора по заповед на правителството. Което означаваше, че за него не важат нормалните правила на поведение и съобразяване със законите. Той беше като професионален спортист, на когото се прощават всички прегрешения в живота заради постиженията му на терена. Но именно благодарение на тези постижения същият този спортист се превръщаше в опасно агресивен член на обществото извън терена. След като години наред никой не му беше потърсил сметка за извършените убийства, у Сийгрейвс се беше затвърдило убеждението, че му е позволено всичко. Дори когато беше натискал спусъка, за да си вади хляба, той не го беше правил с мисълта, че изпълнява чужди заповеди. Защото беше рискувал собствения си живот, независимо къде беше ставало това — в Близкия и Далечния изток или на други места по света. Той беше единак — факт, който стоеше на първо място в професионално изготвения му психологически профил, благодарение на който беше нает за държавен убиец.

Насочи колата към един фитнес център в Маклийн, Вирджиния, само на няколко минути път от централата на ЦРУ надолу по Чейн Бридж Роуд. Там играеше тенис с началника на секцията — човек, който се гордееше със своя патриотизъм, професионално отношение към работата и добър бекхенд.

Размениха си победите в първите два сета, после Сийгрейвс се запита дали да пусне третия на шефа, но в крайна сметка спортният му дух надделя и той го спечели, макар и да направи битката доста оспорвана. Все пак беше по-млад с цели петнайсет години.

— Пак ми срита задника, Роджър — оплака се шефът.

— Днес съм във форма, но ти здравата ме изпоти — успокои го Сийгрейвс. — Ако бяхме връстници, едва ли щях да имам някакви шансове.