Колекционерите

Сийгрейвс отвърна на усмивката и кимна. Бъдете сигурен в това, мистър Шоу, бъдете абсолютно сигурен!

След работа Кейлъб се срещна с Рубън и двамата се отправиха към къщата на Дехейвън. Претърсването продължи около два часа, а резултатите бяха колкото категорични, толкова и разочароващи: разписки и фактури за всички книги в колекцията на покойния, но не и документ, доказващ законното притежание на Масачусетския псалтир.

После Кейлъб слезе в хранилището. Трябваше да провери дали въпросният екземпляр не носи печата на Библиотеката на Конгреса, което би доказало, че Джонатан го е откраднал. Въпреки това Кейлъб не помръдна. Ами ако печатът беше там? Не можеше да го понесе. И Кейлъб постъпи така, както действаше, когато се намираше под напрежение. Просто избяга. Книгата щеше да почака. Кейлъб се бе свързал с адвокатите на Дехейвън, но те бяха отхвърлили категорично съществуването на банкова касета.

— Нищо не разбирам — промърмори той. — Джонатан беше честен човек.

— Сам казваш, че колекционерите бързо се пристрастяват — вдигна глава Рубън. — А книга като тази може да накара всеки от тях да загуби ума си. И това обяснява защо Дехейвън е държал притежанието си в тайна.

— Но той си е давал сметка, че рано или късно ще умре и тайната ще излезе наяве — възрази Кейлъб.

— Очевидно не е очаквал да умре толкова рано. Вероятно е имал някакви планове по отношение на ценната книга, но не е имал шанса да ги реализира.

— Но как ще я предложа на търг без документ за собственост? — отчаяно попита Кейлъб.

— Знам, че сте били приятели, Кейлъб — съчувствено рече Рубън. — Но рано или късно истината ще излезе на бял свят.

— Ще стане скандал.

— Не виждам как можеш да го избегнеш. Само гледай да не се забъркаш в него.

— Май си прав — въздъхна библиотекарят. — Благодаря ти за помощта. Тук ли ще останеш?

— Още ми е рано — отвърна Рубън след кратка справка с часовника си. — Ще изляза с теб, а по-късно ще се промъкна обратно. Слава богу, че следобед успях да подремна.

Напуснаха къщата. Три часа по-късно, малко преди единайсет, Рубън се върна, използвайки задния вход. Отби се в кухнята, направи си сандвич и пое по стълбите към горния етаж. Освен отличната гледка към „любовното гнезденце“ на Корнилиъс Бихан сърповидният тавански прозорец предлагаше и добър изглед към Гуд Фелоу Стрийт. Нея Рубън възнамеряваше да наблюдава с бинокъла, който си носеше, докато телескопът остана фиксиран върху прозореца на спалнята.

Някъде към един след полунощ пред съседната къща спря кола. От нея излезе Бихан, следван от млада жена, облечена с дълго черно кожено палто. Зад тях спря тъмнозеленият джип „Кадилак“ на личните му бодигардове. Стопанката очевидно отсъства, помисли си Рубън, докато заемаше позиция за наблюдение на къщата.

Не се наложи да чака дълго. Лампите в спалнята светнаха и на вратата се появиха оръжейният търговец и дамата с коженото палто.

Бихан се отпусна в креслото и плесна с ръце. Младата жена прие сигнала и започна да разкопчава дрехата си. Когато приключи, от устата на Рубън се изтръгна въздишка на възхищение. Под палтото, както очакваше, се показаха миниатюрни бикини под мрежест чорапогащник плюс дълбоко изрязан сутиен.

Миг по-късно отчете появата на кратък червеникав отблясък в прозореца на къщата отсреща, но го възприе като стоп светлини на преминаваща кола и побърза да залепи очи за телескопа. Младата дама беше захвърлила сутиена си на пода и в момента бавно смъкваше чорапогащника от дългите си бедра, седнала на крайчеца на стола. Силиконовият бюст съблазнително се поклащаше над стегнатия плосък корем.

— Никога не използвай картонени подплънки, когато имаш на разположение пластмаса — доволно въздъхна Рубън. После очите му за миг се насочиха към съседния прозорец, в който се отразяваше алено сияние. Това не може да са стоп светлини, помисли си с тревога той, скочи и надникна към къщата отсреща.

— Господи, проклетата къща гори!

Стори му се, че чува далечен вой на сирени и напрегна слух. Дали някой вече е успял да повика пожарната?

Нямаше възможност да получи отговор на този въпрос, тъй като силен удар отзад го повали на пода. Роджър Сийгрейвс го заобиколи и пристъпи към прозореца. Дори без телескоп имаше възможност да види, че младата дама е приключила процедурата по разсъбличането и в момента се отпуска на колене пред безспорно много доволния Корнилиъс Бихан.

За твое съжаление това няма да продължи дълго, помисли си Сийгрейвс.

В първия момент, след като дойде в съзнание, Рубън нямаше представа къде се намира. Надигна се бавно до седнало положение и замаяно се огледа. Стаята дойде на фокус и той осъзна, че все още е на тавана. Изправи се на омекналите си крака и в същия миг си спомни какво се беше случило. Грабна някаква дъска, която се търкаляше наблизо, и внимателно се огледа. Помещението беше празно. Но болката в тила беше недвусмислено доказателство, че някой е бил тук и го е ударил по главата.