Колекционерите

— Ако изберете този път, адвокатите ще ви попитат за причините. А след като ги разкриете, почти сигурно ще изпуснете ситуацията от контрол.

— Нима очаквате да го направя лично? — втренчи се в него Кейлъб.

— Точно това очаквам! Вие сте изпълнител на литературното му завещание и е крайно време да започнете да действате като такъв!

— Няма да позволя на никого да ме притиска по този въпрос! — гневно отвърна Кейлъб.

— Ще вземете ли процент от продажбата? — присви очи Пърл.

— Не съм длъжен да ви отговарям! — отсече домакинът.

— Приемам това за положителен отговор, затова чуйте какво ще ви кажа: ако предложите псалтира на търг без неоспорими доказателства, че Дехейвън го е придобил по законен начин, а след това се окаже обратното, не само неговата репутация ще отиде по дяволите! А когато става въпрос за много пари, хората винаги си мислят най-лошото.

Кейлъб замълча. Този човек говореше отвратителни неща, но в тях имаше логика. Страхуваше се дори да помисли, че репутацията на покойния му приятел може да бъде разбита на пух и прах, но още по-малко можеше да допусне същото да се случи и с неговата.

— Мисля, че ще успея да прегледам личните вещи на Джонатан — глухо промърмори той. Прекрасно знаеше, че Оливър и останалите са преровили къщата, но те не бяха търсили документи за собственост на редки печатни издания.

— Още тази вечер?

— Не, вече е късно.

А и ключът е в Рубън.

— Тогава утре.

— Да, утре ще го направя.

— Много добре — кимна едрият мъж. — Моля ви да ми съобщите какво сте открили. Или какво не сте открили.

Кейлъб изпрати неканения гост и си наля пълна чаша шери. За мезе използва купа с мазен картофен чипс — една от любимите му вредни храни. В момента беше прекалено притеснен, за да мисли за здравословно хранене. Докато хрускаше чипса, очите му се плъзнаха по собствената му малка колекция, подредена на рафтовете край отсрещната стена.

Кой би допуснал, че събирането на книги може да доведе до такива усложнения?

42

Рано сутринта на другия ден Рубън докладва, че нощта е преминала спокойно, без никакви събития около къщата на Дехейвън. Също като предишната нощ.

— Нищо не се случи, така ли? — скептично попита Стоун.

— В спалнята нямаше екшън, ако това имаш предвид. Бихан и жена му се прибраха около полунощ, но вероятно не използват тази стая, защото лампата изобщо не светна. По всичко личи, че тя е запазена за стриптизьорките.

— Не видя ли нещо друго? Например бял микробус?

— Не. Освен това съм сигурен, че никой не ме забеляза нито на влизане, нито на излизане. Беше лесно, защото задният двор е заграден от триметров жив плет, а от вътрешната страна на вратата има аларма.

— Сигурен ли си, че не видя нещо, което може да ни бъде от полза?

— Не знам дали има някакво значение, но около един след полунощ ми се стори, че зърнах някакъв отблясък в прозореца на къщата, която е от другата страна на улицата — колебливо отвърна Рубън.

— Може би собствениците са били будни — предположи Стоун.

— Там е работата, че къщата изглежда необитаема. Отпред няма нито коли, нито контейнер за боклук. А днес беше ден за събиране на боклука, защото всички останали обитатели бяха изнесли контейнерите си на тротоара.

— Това е интересно — изгледа го с любопитство Стоун. — Възможно ли е отблясъкът, за който говориш, да е бил от някаква оптика?

— Със сигурност не беше оптически мерник, ако това имаш предвид — поклати глава Рубън. — По-скоро бинокъл.

— Дръж къщата под око. Обади ли се в полицията?

— Да, от външен телефон, както ми каза. Но телефонистката ме посъветва да престана да правя фалшиви обаждания и това ми се струва лош знак.

— Ясно. Утре сутринта ще чакам следващия ти рапорт.

— Страхотно, няма що! — изръмжа Рубън. — А кога ще спя, Оливър? След малко тръгвам за товарната рампа, без дори да съм мигнал!

— Кога излизаш от работа?

— В два.

— Е, ще спиш след това. Не е нужно да се появяваш в къщата на Дехейвън преди десет.

— Много ти благодаря. Ще може ли поне да хапна нещо от запасите на домакина?

— Да, стига да ги възстановиш.

— Човече, животът в резиденция не е това, което беше — недоволно изръмжа Рубън.

— Гледай да не изпуснеш нещо.

— А какво ще прави кралят, докато аз си скъсвам задника от бачкане?

— Кралят все още мисли.

— Чу ли се със Сюзан? — попита с надежда в гласа едрият мъж.

— Не съм.

Половин час по-късно Стоун излезе да поработи в тревните площи на гробището, но малко след това пред портала спря такси, от което слезе Милтън. Той се надигна, изтупа праха от крачолите си и го покани да влезе. Наля по чаша лимонада, а Милтън включи лаптопа си и измъкна някаква папка.

— Открих много неща за Корнилиъс Бихан и Робърт Брадли — обяви той. — Но не знам дали ще ни бъдат от полза.

Стоун седна на бюрото и разтвори папката. Двайсет минути по-късно вдигна глава.

— По нищо не личи, че Бихан и Брадли са били приятели.