Колекционерите

Тази вечер Винсънт Пърл не приличаше на професор Дъмбълдор главно защото не беше облечен в дълга пурпурна роба. Беше я заменил с костюм, риза с отворена яка и лъснати обувки. Косата и дългата му брада бяха старателно сресани, а костюмът го правеше доста по-слаб. Това накара Кейлъб да си напомни никога да не облича роба, но тази мисъл бързо се изпари, защото изпита неясна тревога от снизходителния поглед на неканения гост, който мълчаливо го наблюдаваше над очилата си.

— Е? — нетърпеливо подхвърли той.

— Не отговорихте на многобройните ми обаждания — рече с плътен, натежал от обида глас Пърл. — И това ме принуди да потърся лична среща с вас.

— Ясно, разбирам — кимна Кейлъб.

— Бих искал да обсъдим някои въпроси, но… — Очите на едрия мъж пробягаха наоколо. — Мисля, че този паркинг не е най-подходящото място, когато става въпрос за една от най-ценните книги в историята.

— Моля, заповядайте горе — въздъхна Кейлъб.

Качиха се с асансьора и седнаха един срещу друг в малката всекидневна.

— Страхувам се от евентуалното ви решение да предложите на търг оригинала на псалтира, най-вероятно чрез „Кристис“ или „Сотбис“ — започна Пърл.

— Нищо подобно — отвърна Кейлъб. — Дори не съм ходил в къщата, след като бяхме заедно там. Не ви се обадих, защото все още не съм взел решение.

Върху лицето на Пърл се изписа видимо облекчение.

— Е, в такъв случай ще имаме възможност да направим последните решаващи тестове — промърмори той. — Имам контакт с няколко фирми с безупречна репутация, които могат да ги направят. Не виждам причина да отлагаме.

— Ами… — колебливо проточи домакинът.

— Колкото повече протакате, толкова по-голяма е вероятността да се разчуе за съществуването на дванайсети екземпляр на псалтира.

— Какво искате да кажете? — рязко се приведе напред Кейлъб.

— Не съм сигурен, че си давате реална сметка за значението на това откритие, Шоу.

— Напротив, отлично съзнавам неговата огромна важност.

— Ще кажа, че е възможно да изтече информация.

— По какъв начин? Лично аз не съм казал на никого.

— Освен на приятелите си.

— Вярвам им като на себе си.

— Разбирам. Ще ме извините, но аз не споделям вашето доверие. В случай че все пак изтече информация, вероятно ще се стигне и до конкретни обвинения и репутацията на Джонатан силно ще пострада.

— Какви обвинения?

— За бога, човече, оставете ме да довърша! — нетърпеливо изпъшка Пърл. — Обвинения в кражба, разбира се!

В главата на Кейлъб мигом се появиха собствените му подозрения, че екземплярът на псалтира в Библиотеката на Конгреса може да се окаже фалшификат.

— Кражба ли? — невинно попита той. — Кой би повярвал на подобно нещо?

Пърл си пое дълбоко въздух.

— В света съществуват единайсет екземпляра на Масачусетския псалтир! И никой от техните щастливи собственици в нито един момент от дългата и славна история на тази книга не е запазил притежанието си в тайна! До днес!

— А вие заключавате, че Джонатан го е направил, защото е откраднал книгата, така ли? Това вече е прекалено! Той може да бъде крадец точно толкова, колкото и аз!

Моля те, Господи, нека това да е истина!

— Което не изключва възможността да я е купил от крадец, независимо дали го е съзнавал — отбеляза Пърл. — А фактът, че е запазил мълчание, говори за наличието на известни подозрения у него, нали?

— Но откъде по-точно е била открадната книгата? Сам казахте, че сте проверили всички собственици.

— А какво, по дяволите, очаквате да ми отговорят те? — прогърмя гостът. — Нима допускате, че ще признаят за кражбата на псалтира?! Много вероятно е дори да не подозират, че изданието им липсва. Ами ако на негово място е поставен добре изработен фалшификат? Коя колекция от редки издания се проверява всеки ден за автентичност? — Пърл замълча, после, вече далеч по-спокойно, попита: — Открихте ли някакви документи — фактура или нещо друго, което да сочи произхода на книгата?

— Не — призна със свито сърце Кейлъб. — Но не съм преглеждал личните документи на Джонатан, защото задълженията ми са свързани единствено с колекцията.

— Не е така. Задълженията ви се разпростират върху всички документи, доказващи, че е собственик на книгите в тази колекция. Нима допускате, че „Кристис“ или „Сотбис“ ще обявят търг за Масачусетския псалтир, без да са абсолютно сигурни в неговата автентичност и законното основание за продажбата му от страна на изпълнителите на завещанието?

— Зная, че ще изискат всички документи от подобен характер — кимна Кейлъб.

— Ако бях на ваше място, Шоу, аз веднага щях да ги потърся — мрачно го изгледа Пърл. — И ако не ги открия, ще стигна до заключението, че Джонатан се е сдобил с въпросното издание по начин, който се разминава със закона. А в света на колекционерите на редки книги това се нарича кражба, независимо дали я е извършил лично, или е закупил книгата от крадеца.

— Предполагам, че трябва да поискам разрешение от адвокатите за достъп до личния архив на Джонатан — промърмори Кейлъб. — Или да им кажа какво търся и те да го прегледат вместо мен.