Колекционерите

Анабел си поръча вечеря в стаята, после взе душ, загърна се в широка хавлия и седна пред огледалото да среше косата си и да обмисли случилото се през последните дни. Четвъртият ден настъпи и Джери Багър вече знаеше, че е обеднял с четирийсет милиона долара. Това означаваше, че тя би трябвало да е на десет хиляди километра от мястото на събитието, но на практика беше едва на два часа полет от него. Никога досега не си беше позволявала да нарушава плановете за изтегляне, но и никога досега не се беше случвало да убият съпруга й, макар и бивш.

Оливър и Милтън пробуждаха любопитството й, докато Кейлъб беше малко „специален“, а Рубън — откровено досаден с кучешки преданото си ухажване. Признаваше пред себе си, че се чувства добре в тази странна компания. Макар че в личния си живот бе самотница, тя винаги бе работила в екип. Началото на този процес поставиха родителите й, а на по-късен етап тя го доразви, организирайки свои собствени екипи. Оливър и приятелите му отлично запълваха тази празнина в живота й, макар и по различен начин. Което все пак не означаваше, че трябва да е тук.

Остави гребена, свали хавлията и облече дълга тениска. После пристъпи към прозореца и насочи поглед към оживената улица десет етажа по-долу. Докато очите й следяха оживения трафик и забързаните пешеходци, мислено започна да подрежда нещата, които бе направила до този момент: беше влязла в ролята на издател на списание, беше помогнала на Оливър да проникне в Библиотеката на Конгреса, беше престъпила закона, превъплъщавайки се в агент на ФБР, а сега й предстоеше да измисли начин за достъп на Кейлъб до записите на охранителните камери, които може би щяха да дадат отговор на въпроса какво се е случило с Джонатан. А ако Оливър се окажеше прав, срещу тях със сигурност щяха да се изправят хора, далеч по-опасни от Джери Багър.

Отстъпи от прозореца, седна на леглото и започна да разтрива краката си с лосион. Това е лудост, Анабел — рече си тя, — Багър със сигурност ще преобърне земята, за да те ликвидира, а ти още стоиш тук, в тази проклета страна! Но вече беше обещала да помогне на новите си приятели. Всъщност сама им беше предложила услугите си.

— Трябва ли да рискувам с надеждата, че радарите на Джери Багър ще пропуснат Вашингтон? — попита на глас тя.

Някой беше убил Джонатан и тя искаше да отмъсти поради единствената причина, че този някой си беше позволил да прекъсне живота му далеч преди естествения му край.

Изведнъж й хрумна нещо, което я накара да си погледне часовника. Нямаше представа в коя часова зона се намира Лио, но трябваше да го узнае. Изтича до бюрото в другия край на стаята и грабна джиесема си. Набра няколко цифри и нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото. Беше му дала този номер и телефон с роуминг, за да осъществят контакт известно време след измамата. Уговорката беше онзи, който чуе нещо за Джери, веднага да уведоми другия.

— Хей — обади се най-сетне Лио.

— Ти си „хей“. Вече си мислех, че няма да вдигнеш.

— Бях в басейна.

— Прекрасно. А в коя част?

— В дълбоката.

— Имах предвид в коя част на света.

— Няма да ти кажа. Страх ме е, че Багър може да стои до теб.

— Правилно. Чу ли се с някой от другите?

— Не.

— Нещо за Багър?

— Не. Вече задрасках името на стария Джери от бележника си — отвърна с мрачна ирония Лио.

— Имах предвид нещо, свързано с операцията.

— Дреболии, но предпочетох да стоя далеч от тях. Обзалагам се, че мръсникът е побеснял.

— Нали знаеш, че ще ни издирва, докато е жив?

— В такъв случай да се помолим на Господ да му изпрати един хубав инфаркт. Не искам да страда, горкичкият… — Лио замълча за момент, после добави: — Отдавна искам да ти призная нещо, но все отлагам. Само не се ядосвай.

— Какво си направил? — изпъна гръб Анабел.

— Имах глупостта да разкажа на Фреди някои неща от биографията ти.

— Какви неща? — скочи на крака тя.

— Ами, фамилното ти име, отношенията ти с Пади…

— Полудял ли си, да те вземат мътните?! — изкрещя неистово Анабел.

— Ох, знам, че беше голяма глупост, но… — въздъхна Лио. — Исках да му покажа, че не си като баща си. Все пак не проявих тази глупост и по отношение на Тони.

— Много ти благодаря, Лио! Адски мило от твоя страна!

Изключи апарата и замръзна в средата на хотелската стая. Фреди знаеше фамилното й име! Знаеше, че е дъщеря на Пади Конрой — смъртния враг на Джери Багър! Ако Джери се добереше до него, със сигурност щеше да го накара да пропее, след което съдбата й беше ясна: Джери ще я накълца на парчета с първата моторна резачка, която му попадне пред очите.

Тръсна глава, отвори гардероба и започна си да събира багажа. Съжалявам, Джонатан!

Прибирайки се у дома, Кейлъб с изненада откри, че на паркинга отпред го чака посетител.

— Какво правите тук, мистър Пърл?