Колекционерите

Това означаваше, че Трент щеше да анализира информацията у дома си, а малко по-късно щеше да му предостави всичко необходимо за прехвърлянето на откраднатите от АНС сведения на следващото ниво.

Сийгрейвс излезе от сградата на Капитолия и се спусна тичешком по стълбите. Това му даваше време за размисъл. Шпионите носеха информацията си направо в парка, предпочитайки да прибират хонорара си в брой, а не от тайници или пощенски кутии — местата, на които най-често ги арестуваха. Няма начин, поклати глава той. Никога не би позволил да го изправят до стената в ЦРУ като онзи нещастник Олдрич Еймс и още куп глупаци, които си играят на шпиони. В ролята си на официален правителствен убиец той изпилваше нещата до най-малката подробност. А в ролята си на шпионин не виждаше причини да променя оперативните си методи.

В момента беше зает именно с подробностите. Току-що беше получил доста обезпокоителна информация от своя човек във „Файър Контрол“: снощи в един от складовете на компанията били заловени двама нарушители, но по-късно охранителната фирма била принудена да ги предаде на ФБР. Използвайки контактите си в Бюрото, Сийгрейвс установи, че такъв арест не е регистриран. Информаторът беше добавил, че охранителите са засекли и трети човек, избягал от района на склада с очукан шевролет, модел „Нова“. Описанието на човека и на автомобила му отговаряше на субект, който Сийгрейвс познаваше добре, въпреки че никога не го беше виждал. Сега е времето да се сложи точка на неприятната ситуация, реши той. Защото в неговия свят на прецизно изпипани детайли никога не се знаеше кога една среща лице в лице ще се окаже наистина полезна.

Кейлъб пристигна на работното си място доста рано, но се оказа, че е изпреварен от Кевин Филипс, изпълняващия длъжността директор, който вече отключваше читалнята. Размениха си няколко фрази за Джонатан и текущите проекти в библиотеката, след което Кейлъб пожела да узнае дали Филипс е чул нещо ново за подмяната на противопожарната система.

— Нищо — поклати глава човекът. — Съмнявам се, че изобщо са информирали Джонатан за предстоящите промени или пък за използвания в системата газ.

— Няма какво да се съмняваш — промърмори под нос Кейлъб, сбогува се с шефа си и дръпна едно от чекмеджетата на малкото си бюро. Обърна гръб на охранителната камера, пъхна в джоба си малка отвертка и фенерче писалка, след което влезе в хранилището. Изкачи на един дъх стълбите до мецанина и се насочи към решетката на климатичната инсталация, стараейки се да не гледа към мястото, на което беше издъхнал приятелят му. Развинти болтчетата и със задоволство установи, че са съвсем нови, сякаш някой наскоро ги беше подменил. Остави решетката на пода и насочи фенерчето към вътрешността на шахтата. Отначало не забеляза нищо необикновено, но при третия оглед я видя: малка дупчица в насрещната бетонна стена. В нея вероятно е имало винт, на който е била окачена камерата. Върна решетката на мястото й и внимателно я огледа. Съдейки по положението на дупката и наклона на процепите, стигна до заключението, че камерата е обхващала цялото помещение.

Завинти болтчетата обратно и побърза да напусне хранилището. Долу набра номера на Стоун и докладва за откритията си. После седна зад бюрото с намерението да се залови за работа, но в същия момент вратата се отвори.

— Здрасти, Монти — позна посетителя той. — Какво ми носиш?

Старши реставраторът Монти Чеймбърс тръгна към бюрото с няколко книги в ръце. Беше облечен в зелена работна престилка, а ръкавите на ризата му бяха навити до лактите.

— „Доктрината“ и „Бележникът на полицая“ — скъпернически процеди реставраторът.

— Ама ти си свършил огромна работа! — възкликна Кейлъб. — Аз дори не знаех, че „Доктрината“ е дадена за реставрация.

„Доктрина бреве“ на Хуан де Зумарага, първия епископ на Мексико, беше отпечатана през 1544 година и имаше славата на най-старото пълно печатно издание в Западното полукълбо, оцеляло през вековете. А „Полицаят“ беше отпечатан през 1710 година.

— Кевин Филипс направи поръчката още преди три месеца — обясни Чеймбърс. — Дребна работа, ама аз я забавих. Ти ли ще ги занесеш в хранилището, или аз да го направя?

— Какво? О, аз ще имам грижата, благодаря. — Кейлъб внимателно пое старателно опакованите книги от ръцете на колегата си и ги сложи върху бюрото. Направи опит да не мисли за малкото съкровище с историческа стойност, което беше отпечатано в периода между „Доктрината“ и „Полицая“ и с което беше получил възможност да се разпорежда.

— Скоро ще ти донеса и онзи Фокнър — увери го Чеймбърс. — Малко ще се забавя, защото става въпрос за влага, която се обработва изключително трудно.

— Няма проблем, благодаря ти — кимна Кейлъб, после изведнъж вдигна глава към гърба на реставратора. — Чакай малко, Монти.

— Казвай — обърна се Чеймбърс и в гласа му се долови леко нетърпение.