Колекционерите

— Сигурен съм, че демонтираният тази вечер контейнер е бил пълен с халон — продължи Стоун. — А онзи с въглеродния двуокис е бил демонтиран още в деня на престъплението. По този начин никой не би открил нищо подозрително, дори ако полицията беше решила да провери инсталацията. Едва ли биха проверявали всички контейнери, а и да бяха решили да го направят, щяха да ги закарат във „Файър Контрол Лимитед“. Което означава, че нямаше да получат никаква инкриминираща информация просто защото организаторите на престъплението със сигурност са част от тази компания.

— Перфектното убийство — мрачно промълви Анабел и се върна на мястото си. — Въпросът е защо. Защо някой е желаел толкова силно смъртта на Джонатан?

— Въпрос, който ни връща към Корнилиъс Бихан — каза Стоун. — Вече знаем, че контейнерът със смъртоносния въглероден двуокис е бил вкаран в библиотеката като заместител на халона. Знаем, че компанията „Файър“ е собственост на Бихан. От което следва, че именно този човек е убил Джонатан. Той се появи в читалнята в деня, в който контейнерите бяха изнесени от библиотеката. Явно е искал да провери дали някой проявява интерес към изкривената вентилационна решетка. Според мен между Бихан и Боб Брадли е имало някаква връзка.

— Най-вероятно двамата са били част от шпионската мрежа, която е действала тук — предположи Рубън. — Брадли посещава Бихан в дома му, а Джонатан е чул или видял нещо, което не би трябвало да види. Най-вероятно нещо, което свързва Бихан с убийството на председателя. И съответно е елиминиран, преди да съобщи на някого за откритието си.

— Възможно е, но за да го установим със сигурност, ще трябва да свършим още много работа — кимна Стоун. — За тази цел трябва да си разпределим задачите. Кейлъб, утре сутринта ще провериш дали по вентилационната решетка има следи от монтирането на камера. А след това ще прегледаш записите на охранителната камера, за да установиш лицата, получили достъп до хранилището.

— Какво?! — възкликна библиотекарят. — Защо?

— Сам казваш, че убиецът на Джонатан би трябвало да има достъп както до библиотеката, така и до хранилището. Искам да знам кой е влизал в хранилището няколко дни преди смъртта му и веднага след това.

— Не мога да поискам записите просто ей така! Нали трябва да имам някакъв повод?

— Аз ще ти помогна да го измислим, Кейлъб — меко рече Анабел.

— Прекрасно! — отчаяно въздъхна Рубън. — Отначало Милтън си играе с дамата, а сега и Кейлъб! Ами аз?!

— Ти ще проведеш един анонимен телефонен разговор с местната полиция — отвърна Стоун. — Ще ги информираш за контейнера с въглероден двуокис, но задължително от обществен телефон, за да не те засекат. Не съм сигурен, че ще приемат сериозно подобен сигнал, но все пак сме длъжни да опитаме. Въпреки че, ако решат да проверят онзи склад, най-вероятно няма да открият нищо.

— Но няма ли по този начин да подплашим извършителите? — попита Кейлъб.

— Положително — въздъхна Стоун. — Но за момента това е единственото доказателство, че Дехейвън е станал жертва на предумишлено убийство. След като проведе този разговор, Рубън ще поеме наблюдението на Гуд Фелоу Стрийт още от тази вечер.

— Мястото едва ли е подходящо за скрито наблюдение, Оливър — поклати глава едрият мъж. — Къде според теб трябва да заема позиция?

— Кейлъб ще ти даде ключа и шифъра на алармената система за къщата на Дехейвън. Ще се промъкнеш през градината, без никой да те види.

— Ами аз? — обади се Милтън.

— Ти имаш задачата да откриеш всички сведения за евентуалната връзка между Боб Брадли и Корнилиъс Бихан. Не пропускай и най-незначителната подробност.

— А ти какво ще правиш, Оливър? — попита Анабел.

— Ще мисля.

С това срещата приключи и гостите станаха да си вървят. Анабел дръпна Кейлъб настрана и напрегнато прошепна:

— Имаш ли пълно доверие на приятеля си Оливър?

— Абсолютно — пребледня младият мъж. — Залагам живота си за него!

— Признавам, че изглежда като човек, който знае какво прави — промърмори Анабел.

— Знае и още как! — увери я Кейлъб, помълча малко и попита: — Как възнамеряваш да ми помогнеш да получа видеозаписите?

— Ще разбереш в момента, в който го измисля.

39

Точно в десет и петнайсет сутринта щатът Ню Джърси бе разтърсен от първото земетресение от векове насам. Епицентърът му беше на крайбрежната ивица на Атлантик Сити, в казино „Помпей“. Изригването на Джери Багър започна бавно, с появата на първите газове и нагорещени скали. Причината беше отсъствието на неговите четирийсет и осем милиона долара, които трябваше да се върнат в сметката му точно в десет нула-нула. В десет и десет му съобщиха, че има неяснота относно местонахождението на парите, и това накара дори личните му бодигардове да се отдръпнат на почетно разстояние. Пет минути по-късно главният счетоводител съобщи, че се е свързал с карибската банка, откъдето му съобщили, че няма да преведат не само осемте милиона лихва, но и главницата от четирийсет милиона, тъй като изобщо не са ги получили.