Колекционерите

Приключил с проучвателната обиколка, Сийгрейвс насочи колата към паркинга на хотела. Взе куфарчето си в бара, където изпи едно питие, а след това тръгна към асансьора. Остана в стаята си точно един час, после се спусна по стълбите и излезе през задния вход на хотела. На съседния паркинг го чакаше друга кола. Тази нощ имаше и друга работа освен обмислянето на поредното убийство.

Не след дълго спря пред мотел в покрайнините на града и слезе от колата с ключ в ръка. Десет бързи крачки го отведоха до стаята на втория етаж, която гледаше към паркинга. Влезе, без да пали осветлението, пъхна ключа в ключалката на междинната врата и я отвори. Моментално усети чуждото присъствие в тъмната стая, но не каза нищо. Просто се съблече и се пъхна в леглото. Жената притежаваше меки, приятно закръглени форми, от които се излъчваше топлина. Но за него далеч по-важно беше служебното й положение в АНС.

Един час по-късно и двамата бяха задоволени. Сийгрейвс се облече и запали цигара, а жената отиде да вземе душ. Той знаеше, че бе взела всички мерки срещу евентуално проследяване, а и АНС изпитваше определени трудности да контролира многобройните си служители. Освен това тя не беше дала абсолютно никакви поводи за подозрение — една от главните причини да я избере за съучастник в предстоящата операция. И двамата нямаха семейства, което беше допълнителен плюс, в случай че някой ги засече. Просто един разумен и предварително планиран сексуален контакт между двама пълнолетни граждани, които по една случайност бяха и държавни служители — акт, който, слава богу, все още не беше забранен в демократична Америка.

Душът спря. Той отиде да почука на вратата на банята, после я отвори и внимателно й помогна да излезе от кабината, като мимоходом я плесна отзад и я целуна по шията.

— Обичам те — прошепна в ухото му тя.

— Искаш да кажеш, че обичаш парите — отвърна той.

— И тях ги обичам — изгука партньорката му и плъзна ръка към слабините му.

— Един път на вечер стига — промърмори Сийгрейвс. — Вече не съм на осемнайсет.

— Не можеш да ме заблудиш, скъпи — притисна се в широките му гърди тя.

— Другия път! — отсече той и я шляпна по задника. Толкова здраво, че върху бялата кожа останаха яркочервени следи.

— По-силно! — изпъшка тя. — Нека ме боли!

— Виж, това го мога.

Тя го притисна към стената. Тежките й гърди навлажниха ризата му, а езикът й направи опит да стигне чак в гърлото му.

— Адски си секси, да те вземат мътните! — простена тя.

— Така казват хората — кимна той и направи опит да я отблъсне.

Но жената продължи да го обработва с език.

— Парите ще бъдат преведени навреме, нали? — задъхано прошепна в кратката пауза тя.

— Ще бъдат, сладурче — отвърна Сийгрейвс. — В момента, в който ги получа, твоята част ще замине за банката ти.

След тези думи я плесна още веднъж по задника и решително я отблъсна от себе си.

В едно си права, глупачко — действително всичко опира до парите…

Остави я да се оправя в банята и се върна в съседната стая. Взе чантичката й от нощното шкафче, дръпна ципа на един от вътрешните джобове и извади малък дигитален фотоапарат. Натисна с палец и отдели 20-гигабайтовата карта от пластмасовия слот, след което ловко отлепи малката черна лентичка на гърба й. В продължение на няколко секунди не помръдна, заковал поглед в миниатюрния предмет, който въпреки размерите си струваше десет милиона долара, а може би и повече. Особено за неколцина специални купувачи от Близкия изток, известни със своята ненавист към Америка и плановете си за нейното унищожение.

Информацията, записана върху малкото черно бижу, несъмнено щеше да наруши равновесието на силите — поне за времето, необходимо на АНС да установи, че поредната й разузнавателна програма е безнадеждно компрометирана. След което кръгът щеше да се повтори: Агенцията изработва нова стратегия, а Сийгрейвс получава ново телефонно обаждане, на което надлежно отговаря. Няколко дни по-късно се озовава в поредния мотел, обладава дамата, изчегъртва с нокът поредната черна лентичка и получава поредната осемцифрена сума. Той беше от хората, които умееха да експлоатират докрай печелившите схеми. Към тази щеше да се придържа до момента, в който АНС започнеше да подозира, че информацията изтича от собствените й среди. Веднага след това той щеше да я прекрати въпреки убеждението си, че бюрократите имат изключително къса памет. И щеше да се прехвърли на друг обект просто защото не му липсваше избор.

Той използва парченце дъвка, за да залепи чипа с дигиталната информация върху един от кътниците си, след което се прехвърли в съседната стая и отвори гардероба. Вътре имаше пълен комплект мъжко облекло с неговия размер. Преди да го облече, той влезе в банята за бърз душ, после спокойно напусна мотела. Тръгна пеша, изминавайки няколкото пресечки до най-близката автобусна спирка. Слезе в близост до агенция за коли под наем и няколко минути по-късно вече караше към дома си.