Колекционерите

— От тринайсет месеца — отвърна предизвикателно той. — И имам разрешително за оръжие!

— От тринайсет месеца значи — проточи тя. — Я прибери ютията, да не вземеш, без да искаш, да гръмнеш някого, например мен! — Охранителят неохотно се подчини, а тя тикна служебната си карта под носа му. — Случайно да си чувал, че това нещо винаги надцаква местните ченгета?

В ръката си държеше добър фалшификат, произведение на Фреди, който извади от кутийката за тампони — носеше го ей така, за всеки случай.

— Ние си имаме своите заповеди — нервно преглътна охранителят и махна към Рубън и Стоун, покорно протегнали ръце за белезниците на Милтън. — А тези двамата са нарушители!

— Нарушители значи! — подигравателно подхвърли Анабел и сложи ръце на кръста си. — А имаш ли представа кои са тези нарушители?

Охранителят безпомощно погледна към колегата си и колебливо каза:

— Някакви дребни крадци, предполагам.

— Хей, копеленце! — ревна Рубън и скочи напред, вдигнал нагоре окованите си ръце.

Милтън светкавично извади пистолета си и го опря в челото му.

— Млъквай, преди да съм ти пръснал черепа, задник!

Рубън замръзна на място.

— Този любезен джентълмен е Рандъл Уедърс — обяви с леден глас Анабел. — Издирван е във връзка с четири обвинения за разпространение на наркотици, пране на пари, две убийства и палеж на дома на федерален съдия в Джорджия. Другият е Пол Мейсън, или Питър Даусън, който използва общо шестнайсет фалшиви самоличности. Поддържа пряка връзка с известна близкоизточна терористична групировка, която оперира в околностите на Вашингтон. От известно време насам следим всичките му телефонни разговори и електронна поща и именно благодарение на тях сме тук. По всяка вероятност тази приятна компания се е появила в склада с намерението да задигне известно количество експлозиви или отровен газ, които по наши сведения ще използва за атентат срещу Върховния съд. Вероятно се досещаш какво ще стане, ако въпросната субстанция се появи пред сградата на съда в някоя крадена кола, нали? Бум, и всичките девет многоуважавани юристи отиват по дяволите!

— За бога, Ърл! — преглътна уплашено другият охранител. — Това са терористи!

— Дайте ми имената си, момчета — смени тона Анабел и извади малък бележник. — Бюрото няма да забрави помощта ви при задържането на опасни престъпници. — На лицето й изплува усмивка. — Бъдете сигурни, че това ще се отрази доста добре на кариерата ви.

Охранителите се спогледаха.

— Страхотно! — ухили се Ърл и бързо продиктува имената.

Анабел прилежно си ги записа и се обърна към Милтън:

— Води ги в колата, Дюпре! Колкото по-бързо откараме мръсниците във вашингтонското оперативно бюро, толкова по-добре! — Стрелна с поглед смутено ухилените охранители и добави: — Бъдете спокойни, момчета. Ще имаме грижата да уведомим местната полиция, но след като ги поразпитаме, както си знаем! — Помълча малко, намигна и подхвърли: — Това последното не сте го чули от мен!

Онези се побутнаха с лакти, а Ърл се ухили и изръмжа:

— Хубавичко им наритайте задниците!

— Знаем си работата — отвърна на усмивката му Анабел. — Хайде, ще се чуем по-късно.

Натикаха Стоун и Рубън на задната седалка и бързо потеглиха.

Кейлъб изчака патрулката на охранителите да изчезне зад ъгъла и хукна към колата си. Запали мотора и даде газ след черния седан на Анабел.

Милтън се обърна и свали белезниците на приятелите си.

— Браво бе, момче — похвали го Рубън. — Направо ми смрази задника с тоя пищов!

Милтън отвърна с горда усмивка, смъкна шапката с надпис ФБР и дългата му коса се плъзна към раменете.

— На това му се вика подкрепление! — с уважение възкликна Стоун, хвърляйки кос поглед към Анабел. — Благодаря.

— Действаме според случая — скромно отвърна тя. — А сега накъде?

— У дома. Трябва да обсъдим ситуацията.

38

Роджър Сийгрейвс шофираше бавно. Взетата под наем кола прекоси престижния квартал и зави наляво по Гуд Фелоу Стрийт. В този късен час повечето големи къщи от двете страни на улицата бяха тъмни, включително и тази на покойния Джонатан Дехейвън, която той дори не удостои с поглед. За пореден път над главата му се трупаха буреносни облаци и той се почувства леко уморен. Но шансът беше прекалено благоприятен, за да го пропусне. Продължи бавно напред, сякаш беше излязъл да се поразходи в приятната вечер. На пресечката зави вдясно и тръгна обратно по успоредната уличка. Очите му внимателно опипваха разположението на сградите.

Но наблюдението и изготвянето на конкретен план нямаха нищо общо помежду си. Трябваше му време за размисъл. Вниманието му беше привлечено от къщата, разположена точно срещу тази на Бихан. На един от прозорците се виждаше силуетът на мъж с бинокъл в ръка.

Какво ли наблюдава? Нямаше отговор на този въпрос, но щеше да го вземе предвид при подготовката на плана си. При наличието на наблюдател има само един начин за оттегляне след нанасяне на удара.