Колекционерите

— Ще бъда откровен с вас, надявайки се да ми отвърнете със същото — погледна я в очите Стоун. След което й разказа за Рубън и причините да бъде в къщата, деликатно избягвайки да спомене за телескопа. — Той не е убил съпруга ви, мисис Бихан. Аз го изпратих там, за да наблюдава. Защото напоследък на Гуд Фелоу Стрийт се случиха доста странни неща.

— Например?

— Например човекът, който наблюдаваше от отсрещната къща.

— Не знам нищо за това — нервно отвърна тя. — Кей Би също не ми го е споменавал. Знам, че се боеше от определени хора и институции, най-вече от ФБР, което правело всичко възможно да го окаля. Не знам дали наистина е така, но той имаше много врагове.

Остави чашката и старателно избърса следите от червило по нея.

— Веднъж го чух да говори по телефона, съвсем случайно… Търсех някаква книга в библиотеката, а вратата на кабинета му беше открехната.

— Сигурен съм, че е било случайно — успокои я Стоун.

— Чух го да обяснява на някого, че Дехейвън се е подложил на пълни изследвания в „Джонс Хопкинс“, които установили отлично здравословно състояние. След смъртта му се обадил на свои познати в полицията и те му казали, че резултатите от аутопсията изобщо не се връзват със заключенията на болницата. Говореше разтревожено и настояваше да научи повече.

— А научи ли?

— Вижте… Обикновено не го питах къде ходи и какво прави, а той ми връщаше жеста. Искам да кажа, че предвид обстоятелствата около смъртта му е ясно, че не е бил светец. Тогава бързах да хвана самолета за Ню Йорк, но по неизвестни причини — може би поради загрижения му вид — го попитах къде отива, какво не е наред. Дори не знаех, че проклетата компания е негова.

— Компания? Каква компания?

— „Файър Контрол Лимитед“ или нещо подобно.

— Отишъл е във „Файър Контрол“?

— Да.

— Каза ли ви защо?

— Искал да провери нещо. О, спомена и за библиотеката, или за мястото, където е работил Джонатан… Неговата компания имала договор за противопожарната защита на сградата. Научил, че оттам били изнесени някакви контейнери и нещо в склада се объркало.

— А знаете ли дали е открил нещо?

— Не. Нали ви казах, че трябваше да замина за Ню Йорк. Оттам му се обадих, но той не ми спомена нищо и после съм забравила.

— Звучеше ли ви обезпокоен по време на разговора?

— Не повече от нормалното — отвърна Мерилин Бихан, помълча малко и добави: — А, каза ми, че ще направи проверка на тръбите у дома, а аз реших, че се шегува.

— Тръби? Какво е имал предвид?

— Не знам. Предположих, че става въпрос за тръбите на газта, защото при изтичане има опасност от експлозия.

Както е станало в дома на Боб Брадли, председателя на Камарата, помисли си Стоун, след което изведнъж му хрумна нещо.

— В дома ви има ли автоматична система за потушаване на пожар с водна струя, мисис Бихан?

— О, не. Притежаваме голяма колекция от предмети на изкуството и употребата на вода е изключена. Но Кей Би действително се страхуваше от пожар. Нали видяхте какво се случи отсреща? У дома поръча друга система, която потушава огъня без вода. Не съм наясно как точно го прави.

— Мисля, че аз знам — промърмори Стоун.

— И смятате, че Кей Би е бил убит от онзи, който е ликвидирал и Джонатан?

— Точно така — кимна Стоун. — Ако бях на ваше място, щях незабавно да се преместя в някое от другите ви жилища — колкото по-далеч, толкова по-добре.

— Мислите, че съм в опасност? — Очите на жената се разшириха.

— Според мен в опасност са всички, които живеят на Гуд Фелоу Стрийт.

— В такъв случай се връщам в Ню Йорк! Тръгвам още днес следобед.

— Това е добро решение.

— Дано полицията ми разреши. Ако съм заподозряна, вероятно ще ми поискат паспорта. Все пак съм съпругата. Имам желязно алиби, но спокойно бих могла да поръчам убийството му, нали?

— Историята познава и такива случаи — призна Стоун.

Помълчаха известно време, после Мерилин Бихан вдигна глава:

— Знаете ли, Кей Би наистина ме обичаше…

— Сигурен съм, че е било така — любезно отвърна Стоун.

— Знам какво си мислите, но той наистина ме обичаше. Другите жени бяха просто играчки, които идваха и си отиваха. Но аз съм тази, която го отведе пред олтара. И която ще наследи всичко. — Отпи нова глътка кафе и добави: — Най-смешното е, че Кей Би натрупа състояние от производството и продажбата на военно оборудване, но на практика мразеше оръжията и никога не е имал дори пистолет. По образование беше инженер и работеше адски много, повече от всички, които познавам… — Нова пауза. — И ме обичаше. Жената усеща тези неща. Аз също го обичах въпреки недостатъците му. И все още не мога да повярвам, че го няма. С него умря и частица от мен. — Замълча и избърса сълзата, появила се в ъгълчето на окото й.

— Защо ме лъжете, мисис Бихан?

— Моля?

— Питам защо ме лъжете. Защо си правите труда, след като изобщо не ме познавате?

— Какви ги дрънкате, по дяволите? Не лъжа! Наистина го обичах!

— Ако наистина го обичахте, нямаше да наемете частен детектив, който да го наблюдава от отсрещната къща. Питам се дали е снимал жените, които са идвали да забавляват съпруга ви?