Колекционерите

— Знаехме, че в града действа шпионска мрежа — каза един от агентите. — Но не успяхме да стигнем до източника й. Разбира се, никога не бихме предположили, че е замесена Библиотеката на Конгреса.

— Е, ние все пак разполагахме с голямо предимство — обясни Стоун.

— Какво предимство? — учудено го погледна агентът.

— Един изключително опитен библиотекар на име Кейлъб Шоу — отговори Алекс Форд.

— А, Шоу — объркано примигна единият от агентите. — Направи ми впечатление на свенлив и доста нервен човек.

— Да кажем, че липсата на кураж у него беше компенсирана от… — започна Стоун.

— От сляп късмет? — прекъсна го агентът.

— Не, от вниманието към детайлите.

Срещата приключи. Представителите на властта благодариха на Стоун и оставиха вратичка за бъдещо сътрудничество.

— Ако някога имате нужда от помощ, просто ни се обадете — подаде му визитката си единият от агентите.

Стоун мълчаливо я мушна в джоба си. Дано никога не ми се наложи отново да потърся помощта ви, помисли си той.

Когато нещата започнаха да се успокояват, групата се събра в къщичката на Стоун и Кейлъб поиска от Анабел да разкаже какво знае за Масачусетския псалтир.

Младата жена помълча малко, после въздъхна и започна:

— Знаех, че Джонатан е луд по книгите. Един ден го попитах, ей така, на шега, кое заглавие би искал да притежава, ако някой му предложи избор измежду всички редки издания на света. А той отговори: Масачусетския псалтир. Тогава направих проучвания и открих, че всички известни екземпляри са собственост на различни институции. Шанс да бъде отмъкнат имаше само за един от тях.

— Онзи в църквата „Олд Саут“ в Бостън, нали? — попита Кейлъб.

— Откъде знаеш? — учудено го изгледа Анабел.

— Човек може да се промъкне там значително по-лесно, отколкото в Библиотеката на Конгреса или Йейл…

— Вероятно си прав — съгласи се Анабел. — Но както и да е. Появих се там в компанията на един познат и обявих, че сме студенти и готвим реферат за известни печатни издания.

— И те ви позволиха да видите книгата, така ли?

— Да, както и да я снимаме. Един друг мой приятел, който е майстор на фалшивите документи… Всъщност който умее да изготвя добри копия…

— Какво?! — викна извън себе си Кейлъб. — Фалшифицирал е Масачусетския псалтир?!

— Стана едно наистина великолепно копие — леко се усмихна Анабел. — Никой не можеше да го различи от оригинала. — Забеляза възмущението на библиотекаря и усмивката й се стопи. — Както и да е… В един момент се върнахме в църквата и извършихме подмяната.

— Подмяната?! — наля се с кръв лицето на Кейлъб. — Крадете една от най-ценните книги в историята на Съединените щати и ти наричаш това подмяна?!

— Но защо не даде на Дехейвън копието? — любопитно попита Стоун.

— Да дам фалшификат на човека, когото обичам?! — възмутено го изгледа Анабел. — Никога!

— Не мога да повярвам на ушите си! — простена Кейлъб и безсилно се стовари на близкия стол.

Тя побърза да продължи, вероятно за да му спести страданията.

— Когато му дадох книгата, Джонатан направо се шашна. Разбира се, аз го уверих, че тя е само копие, което съм поръчала специално за него. Не знам дали ми повярва, но със сигурност е направил своите проучвания. И вероятно е стигнал до заключението, че си вадя хляба с не особено почтени неща.

— Колко ли е бил смаян! — натърти Кейлъб.

Анабел предпочете да не му обръща внимание.

— В крайна сметка ми повярва — продължи тя. — Църквата не подозираше, че притежава фалшификат, а и нямаше съобщения за изчезнал псалтир. Джонатан беше адски щастлив, че притежава старата книга.

— Стара книга ли?! — надигна се Кейлъб, готов за ново избухване.

— Спокойно, Кейлъб — сложи ръка на рамото му Стоун. — Нека не ровим костите на мъртвите.

— Костите на мъртвите ли?!

— Мога да я върна на мястото й — предложи Анабел.

— Моля? — втренчи се в нея Кейлъб.

— Ще занеса книгата в църквата и ще направя още една подмяна.

— Не говориш сериозно!

— Напротив. След като веднъж съм я подменила, ще мога да го направя и втори път.

— Ами ако те хванат?

В погледа й пролича съжаление.

— Днес съм много по-добра, отколкото тогава. — Обърна се към Милтън и попита: — Ще ми помогнеш ли?

— Иска ли питане! — светна лицето на младежа.

Кейлъб беше пред апоплектичен удар.

— Категорично ти забранявам да участваш в измами! — изкрещя извън себе си той.

— Защо не се вземеш в ръце? — учудено го изгледа приятелят му. — Каква измама е да върнем истинската книга на нейния собственик?

Кейлъб понечи да отговори нещо, после се овладя и мрачно кимна.

— Предполагам, че си прав.

— Аз ще се погрижа за подробностите — каза Анабел и посегна към кутията в ръцете на библиотекаря. — Но за целта ще ми трябва оригиналният екземпляр.

— Не! — дръпна се инстинктивно Кейлъб и притисна книгата към гърдите си. — Предпочитам да я задържа, докато всичко е готово!

— На Монти Чеймбърс каза, че е само куп стара хартия — напомни му Рубън.

— И оттогава насам не съм мигнал! — съкрушено въздъхна Кейлъб. — По всичко личи, че са ме проклели всички духове — закрилници на старите книги!

— Добре, задръж я — отстъпи Анабел.