Колекционерите

— С бащата на Албърт бяхме приятели. Още от времето, когато бях само Монти Чеймбърс. След смъртта му станах негов настойник, дори нещо като втори баща. Преди две години той изкара специалната школа на ЦРУ и се върна във Вашингтон. Често разговаряхме за света на шпионите. После го назначиха на работа в Капитолия, а нашите разговори продължиха. Не след дълго реших да му разкрия своята тайна, но за съжаление не отчетох факта, че той няма отношение към редките книги.

— Кажи за шпионажа — нетърпеливо го подкани Стоун.

— Млъкни, глупако! — изкрещя извън себе си Трент.

— Време е да си лягаш, мой човек — изръмжа Рубън и стовари тежкия си юмрук в челюстта му. Трент хлъцна, главата му клюмна. Едрият мъж се изправи и втренчи поглед в лицето на Чеймбърс. — Продължавай!

— Питам се дали наистина не съм един стар глупак — въздъхна антикварят и спря очи върху безжизнената фигура на Трент. — Бавно и постепенно Албърт започна да ми внушава как можем да изкараме добри пари от продажбата на разни малки тайни. Твърдеше, че става въпрос по-скоро за бизнес, отколкото за шпионаж. Имал връзка с човек от комисията, разполагащ с контакти във всички разузнавателни централи, и този човек проявявал интерес към съвместен бизнес с него. По-късно се оказа, че този човек е изключително опасен, но Албърт продължаваше да твърди, че много хора се занимават с такъв бизнес и че в него няма нищо необичайно.

— И ти му повярва, така ли? — присви очи Стоун.

— Имах известни резерви, но парите бяха добри — въздъхна Чеймбърс. — А колекционирането на редки книги е скъпо хоби. Сега си давам сметка, че е било грешка, но тогава не мислех така. Албърт казваше, че шпионите най-често се провалят в момента, в който предават секретната информация. Но твърдеше, че е открил надеждна система, която зависи от мен.

— От твоите умения като реставратор и от факта, че имаш свободен достъп до библиотеката, нали? — попита Кейлъб.

— Да. Всички знаеха, че с Албърт сме приятели. Нямаше нищо подозрително във факта, че от време на време той ми носи по някоя книга за реставрация, просто защото това ми е професията. В книгите някои букви бяха маркирани с точица. Аз ги прехвърлях в книги, собственост на библиотеката, използвайки специален химически оцветител. Винаги съм се възхищавал от калиграфията на старите майстори, използвана още в зората на печатарската дейност. За мен калиграфски изписаните букви са миниатюрни произведения на изкуството. Обработени правилно, те могат да възвърнат напълно първоначалния си блясък. Експериментирам в тази област от години, тя ми е нещо като хоби. За съжаление в днешно време няма пазар за такава стока. Не ми беше трудно да открия химикал, който да реагира на определен тип увеличителни стъкла — в нашия случай очила. Те също са мое изобретение. Наред с книгите аз се увличам от химията и от възможностите, които дава пречупването на светлината. Това прави работата ми в библиотеката още по-привлекателна. — Замълча за миг, после с въздишка добави: — По-скоро я правеше, защото е ясно, че с това вече е свършено… Но както и да е. Албърт и хората му изпращаха в библиотеката свои хора, снабдени със специалните очила. Доколкото ми е известно, те са се появявали там редовно, за да не събудят подозрение. И само от време на време са копирали секретната информация.

— Разбира се, че никой няма да обърне внимание на възрастните хора, които проявяват страст към старите книги — кимна Стоун. — Те спокойно са изнасяли секретните сведения от библиотеката, а след това са ги запечатвали в обикновен плик и са ги изпращали по пощата на някой „роднина“ в чужбина — и това остава извън полезрението на могъщата АНС с нейните супер компютри и шпионски спътници. Перфектен план!

— Аз съобщавах на Албърт коя книга е готова, а той пускаше в интернет кодирано съобщение, съдържащо заглавието й и времето на поръчването й — продължи Чеймбърс. — Имах грижата да върна въпросната книга в хранилището в деня, в който куриерът ще я поиска. Това не беше проблем, тъй като много книги циркулират между библиотеката и отдела за реставрации. И така куриерите се появяваха, преписваха каквото им трябва и най-спокойно си тръгваха. Няколко часа по-късно се изпаряваше и химикалът, с който обработвах буквите.

— За тази дейност ви се плащаше добре, нали? — попита Анабел. — И ви превеждаха парите в сметки в чужбина?

— Нещо такова — кимна Чеймбърс.

— Каза, че превъплъщението ти във Винсънт Пърл е било изключително успешно. Защо тогава не заряза другата си роля — на Монти Чеймбърс? — попита Стоун.

— Защото обичах работата си в библиотеката, както вече ви казах — отвърна с въздишка домакинът. — Беше ми забавно да заблуждавам всички наоколо. Предполагам, че съм искал да запазя най-добрите страни на двете си превъплъщения.

— Шпионажът е нещо лошо, но какво ще кажеш за убийствата? — възкликна Кейлъб. — Боб Брадли, Корнилиъс Бихан, Норман Джанклоу, а вероятно и Джуъл Инглиш. Ами Джонатан? Ти и твоите хора го убихте!