Колекционерите

— Никого не съм убивал! — гневно отвърна Чеймбърс и посочи към Трент. — Той и неговите хора се занимаваха с убийства!

— Мистър Фоксуърт — отчетливо произнесе Стоун.

— Но защо Джонатан? — изкрещя Кейлъб. — Защо точно него?

— Една вечер, доста след края на работното време, той неочаквано се появи в помещението за реставрация.

Чеймбърс нервно потърка длани.

— Тъкмо се бях заел с обработката на поредната книга и оцветявах буквите с химикала. Опитах се да го заблудя, но не бях сигурен, че ми повярва. Съобщих за инцидента на Албърт и още на другия ден Джонатан беше мъртъв. По-късно ми беше обяснено, че са взели всички мерки смъртта му да изглежда естествена, за да запазят читалнята като явка. Защото бизнесът автоматично спирал без нея.

— Знаел си какво се е случило и въпреки това си мълчал? — продължи атаката Кейлъб.

— Какво можех да направя? — ядоса се Чеймбърс. — Нали щях да изгния в затвора!

— Същото те чака и сега! — мрачно отсече Стоун, стрелна с очи отпуснатото тяло на Трент и добави: — Него също!

— Това изобщо не е сигурно — обади се един глас зад гърба им.

Всички се завъртяха към Роджър Сийгрейвс, който стоеше на прага с пистолет във всяка ръка.

— Мистър Фоксуърт? — възкликна Кейлъб.

— Млъквай! — нетърпеливо изръмжа Сийгрейвс и заби поглед в Трент, който бавно идваше в съзнание.

— Слава богу, Роджър! — въздъхна с облекчение партньорът му.

— Грешно божество славиш, Албърт — отвърна Сийгрейвс и натисна спусъка. Улучен в гърдите, Трент простена и рухна на пода. — Не ви съветвам, господа! — изръмжа убиецът и светкавично насочи оръжието си към Стоун и Рубън, които понечиха да се нахвърлят отгоре му.

Вторият пистолет се насочи към гърдите на Чеймбърс, който уплашено се сви.

— И твоите услуги вече са излишни!

В следващия миг Стоун направи крачка напред и застана между Чеймбърс и Сийгрейвс.

— Обадих се в полицията, вече пътуват насам — спокойно обяви той. — Сега е моментът да изчезнеш, ако изобщо имаш такива намерения.

— Колко трогателно! — иронично каза Сийгрейвс. — „Трите шестици“ помага на колегата си!

Стоун видимо се стегна.

— Значи е вярно, а? — усмихна се Сийгрейвс. — В такъв случай си наясно с главното правило в нашия бизнес: никога не оставяй свидетели! Все пак съм любопитен защо си стигнал до онова гробище. За човек като теб това е огромен провал!

— Аз пък го смятам за повишение — отвърна Стоун.

— Ако те бях ликвидирал още при първата ни среща, щях да си спестя множество неприятности — въздъхна Сийгрейвс. — Ти провали една голяма операция. Слава богу, че имам достатъчно пари, за да живея добре и без нея.

— Ако се измъкнеш — подхвърли Анабел.

— О, ще се измъкна и още как!

— На твое място нямаше да бъда толкова сигурен — каза Стоун и бавно плъзна дясната си ръка надолу, към джобчето на сакото. — Твоята операция е в полезрението на ФБР и Сикрет Сървис, които най-вероятно вече са блокирали района.

— О, вече ме стресна! — саркастично рече Сийгрейвс, после изведнъж изкрещя: — Не мърдай, старче! Ръцете над главата!

Пръстите на Стоун замръзнаха на няколко сантиметра над джобчето.

— Какво става? — попита с престорено объркване той.

— Горе ръцете, „три шестици“! — заповяда с леден глас Сийгрейвс. — Искам да ги виждам!

Стоун се подчини и рязко вдигна ръце.

Сийгрейвс изпъшка и политна назад. Пистолетите изтропаха на пода, а ръката му инстинктивно се вдигна към ножа, щръкнал от гърлото му. От раната бликна плътна струя кръв — доказателство за прерязаната сънна артерия. Коленете му се подгънаха, тялото му бавно се просна на корем, а след това се извъртя по гръб. Стоун направи крачка напред, наведе се и спокойно издърпа ножа от гърлото на Сийгрейвс.

Последният човек, когото беше ликвидирал с помощта на скрит в ръкава нож, беше от породата на този в краката му. И заслужаваше смъртта си, също като него.

Милтън извърна глава, а Кейлъб се олюля с бяло като стената лице. Анабел и Рубън се взираха немигащо в умиращия.

— Когато си решил да убиеш някого, просто го убий, без да влизаш в диалог с него — хладно процеди Стоун.

В далечината се появи звук от бързо приближаващи се сирени.

— Обадих се на Алекс Форд в мига, в който разбрах, че къщата на Чеймбърс се намира зад книжарницата — поясни Стоун на смаяните си приятели.

— Книгите — промълви Чеймбърс, най-после откъснал поглед от вече мъртвия Сийгрейвс. — Заради тях се случи всичко това. Исках да ги събирам и съхраня за поколенията. Благодарение на спечелените пари успях да се сдобия с няколко изключителни екземпляра. Наистина е така…

Вдигна глава, срещна презрителните погледи на присъстващите и млъкна. Така изтекоха няколко безкрайно дълги секунди, после Чеймбърс тежко се надигна и промърмори:

— Имам нещо за теб, Кейлъб.

Стоун моментално го последва към работната маса в дъното на помещението и хвана ръката му миг преди да изтегли някакво чекмедже:

— Аз ще го направя!

— Вътре няма оръжие — вяло се усмихна домакинът.

— Хубаво, но все пак ще проверя.