Докато стоеше под силните водни струи, Анабел отново си помисли, че загубата на пари не е достатъчно наказание за човека, който беше убил майка й заради жалките десет хиляди долара, които му бе измъкнал Пади Конрой. За такова престъпление няма достатъчно тежко наказание, но тя беше принудена да признае, че четирийсет милиона долара са едно добро начало.
25
Открил адреса на Стоун, Роджър Сийгрейвс изпрати хората си да претърсят къщичката, разбира се, в отсъствието на домакина. Те изпълниха задачата професионално, без да оставят никакви следи, като на всичкото отгоре успяха да снемат и отпечатъците на Стоун — от барплота и от една водна чаша.
Но проверката им в общата база данни на ЦРУ не даде резултат и Сийгрейвс използва паролата, която беше откраднал от свой колега, за да влезе в една засекретена база данни. Броени секунди по-късно стигна до специалната „Поддиректория 666“, която познаваше добре, но която отговори с лаконичното
Сийгрейвс излезе от системата и се замисли. Стоун със сигурност беше работил в ЦРУ но съдейки но възрастта му това бе доста отдавна. Може би е бил „елиминатор“, защото с индикацията три шестици не се обозначават чиновниците, които държат писалка или чукат по клавиатурата. За момента обаче Сийгрейвс не знаеше как ще се възползва от това откритие. Беше успял да научи, че приятелят на Стоун в Библиотеката на Конгреса е получил задачата да продаде колекцията от редки книги на Дехейвън. За съжаление Стоун беше усетил проследяването и беше взел съответните мерки. Всеки агент, маркиран в системата с три шестици, страда от силна параноя, защото тя е неразделна част от длъжностната му характеристика.
Но
Два дни след посещението им в дома на Дехейвън Стоун и Рубън яхнаха мотоциклета и се отправиха към антикварната книжарница в старата част на Александрия. Наименованието на магазинчето беше латинско и в превод означаваше „Четири книги със сентенции“. Кейлъб беше съсобственик в него още от времето, когато то се казваше „Книжарницата на Дъг“, но в един момент се беше оттеглил, осенен от гениалната идея да насочи усилията си към най-горната ниша на бизнеса, а именно — търсенето, оценката и реставрацията на наистина редки издания. Самият Стоун нямаше такива интереси и тръгна към книжарницата не за да търси редки книги, а защото там държеше някои свои лични вещи, които използваше рядко.
Собственикът на книжарницата — споменатият по-горе Дъг, който от известно време се представяше с по-авторитетното Дъглас, му осигури безпрепятствен достъп до тайната стаичка. Безпрепятствен, защото Дъглас изпитваше дълбок ужас от Оливър Стоун, когото Кейлъб му беше описал (по изричното настояване на Стоун) като убиец маниак, който се разхожда на свобода единствено благодарение на малък пропуск в законодателството.
Тайната стаичка се намираше в мазето, зад фалшива стена, която се отместваше с дърпането на висящ край камината синджир. Килия на някакъв свещеник аскет навремето, днес тя съхраняваше голяма част от вещите, свързани с предишния живот на Стоун, плюс богата колекция от изрезки, събирани в продължение на много години.
С помощта на Рубън подбра няколко папки от тази колекция и ги взе със себе си. После приятелят му го остави на входа на гробищата и загрижено подхвърли:
— Отваряй си очите, Оливър. Ако онзи гадняр Бихан има пръст в тая работа, зад него със сигурност стоят могъщи покровители и съюзници.