Колекционерите

— Добре де, заминавай. Но след това ще помислиш как да им теглиш майната и да се върнеш. За компенсация ще ти дам десет процента от осемте милиончета.

— Не ставам за държанка, Джери — въздъхна тя. — Просто съм прекалено умна.

— Спокойно, имам намерение да се възползвам точно от ума ти… — Ръката му се плъзна надолу. — И от другите ти качества, разбира се… А сега ще инструктирам момчетата.

— Забравяш, че довечера отлитам за Орегон с частен самолет.

— Не го забравям.

— Искам да кажа, че няма как да си получиш парите, преди да замина.

— О, имаш предвид заложничеството — ухили се той. — Мисля, че вече преминахме тая фаза, скъпа. Доказателство за лоялността ти са онези милион и шестстотин хиляди, които се гушат в сметката ми.

— Само ако си сигурен, Джери. Четирийсет милиона са много пари!

— Нямаш грижа. Идеята е моя и аз ще я реализирам.

— Провеждала съм много такива операции, Джери — изправи се тя. — За мен това е работа и нищо повече… — Замълча за момент и горчиво поклати глава. — Онези алчни мръсници в службата се интересуват единствено от парите. Само цифрата има значение! — Нова пауза, сякаш търсеше точните думи, които всъщност отдавна беше намерила. — Ти си първият човек на света, който иска да направи нещо за мен… Оценявам го повече, отколкото можеш да си представиш!

На практика това беше първото й искрено изявление в присъствието на Багър.

Размениха си продължителни погледи, после Анабел бавно разтвори ръце. Багър моментално я сграбчи, а тя почти се задави от прекалено силния му одеколон. Пръстите му бързо проникнаха под полата й, но тя не реагира, оставяйки ги да довършат първоначалната си, между другото доста грубичка, инспекция. Изведнъж й се прииска да забие коляно в слабините му, но веднага се овладя. Спокойно, Анабел, можеш да издържиш. ТРЯБВА да издържиш!

— О, господи! — простена в ухото й Багър. — Хайде, скъпа! Да го направим поне веднъж, преди да хванеш пътя! Ей тук, на канапето! Хайде, миличка, защото ще се пръсна!

— Уверявам те, че много добре го усещам, Джери — въздъхна с добре изиграна възбуда тя, после се отскубна от прегръдката му и бързо придърпа полата си. — Е, добре, жребецо… Виждам, че няма как да устоя на желанието ти още дълго време… Я ми кажи, бил ли си някога в Рим?

— Не, защо? — озадачено я погледна той.

— Всяка година наемам вила в покрайнините на града, естествено, ако ми дадат отпуската. Ще ти съобщя подробностите по телефона, а след две седмици ще те чакам там.

— Защо след две седмици, а не сега?

— Това време ми е необходимо за изпълнение на новата задача, а четирийсетте милиона може би ще ми осигурят нещо по-добро от Портланд.

— Предложението ми да се върнеш остава в сила — тръсна глава Багър. — Имай предвид, че мога да бъда адски настоятелен!

Пръстът й нежно се плъзна по устните му.

— В Рим ще ми покажеш колко си настоятелен, скъпи!

Два часа по-късно четирийсет милиона долара бяха преведени по електронен път от казино „Помпей“. Първият имейл на Тони до оперативния център на казиното съдържаше един специален спайуеър, който му осигури пълен достъп до компютърната система на Багър. С негова помощ младежът промени кодовете на програмата им за електронни преводи, като едновременно с това държеше под наблюдение всички останали операции.

Трите предишни превода бяха насочени в сметката в Първа карибска банка, но четирийсетте милиона автоматично промениха получателя си и заминаха в друга чуждестранна банка — директно в сметка на името на Анабел Конрой. Хората на Багър щяха да получат фалшива електронна разписка за пристигането на парите в карибската банка, но нито цент от тях нямаше да се върне в „Помпей“. Мисията на Анабел имаше за главна цел проникването в компютърната система на казиното и след като това стана факт, тя бе позлатена в буквалния смисъл на думата. Остана й само да изиграе ролята си както трябва, подхранвайки едновременно алчността и похотта на Багър. Стори го по съвършен начин, мечта за всеки измамник: като предостави възможност на жертвата сама да предложи измамата, която щеше да я погребе.

В този същия час четири дни по-късно парите нямаше да се върнат и Багър щеше да прояви първите признаци на нервност. След още един час щеше да се появи и неприятното присвиване в стомаха му, а малко по-късно и желанието му да се гръмне. Но в този момент Анабел и екипът й щяха да са много далеч, в уютната компания на повече от четирийсет и един милиона долара, освободени от данъци.

Това със сигурност означаваше, че Анабел Конрой щеше да бъде една много богата жена. Спокойно можеше да си купи яхта, да обърне гръб на безкрайния низ от измами и до края на живота си да плава накъдето й видят очите. Но докато крачеше към луксозния хотелски апартамент, за да си събере багажа, тя изпита чувството, че наказанието не е достатъчно тежко. Тръсна глава и си помисли, че най-напред трябва да вземе душ, за да отмие от тялото си следите от лепкавите пръсти на Багър.