Колекционерите

През следващите два дни те се превърнаха в неразделно трио — закусваха, обядваха и вечеряха заедно, а през останалото време бодигардовете стърчаха пред стаите на Лио и Анабел в хотелската част на „Помпей“ и ги придружаваха навсякъде. Вечер младата жена изпиваше по някои коктейл в компанията на собственика, майсторски поддържайки огъня на очевидните му сексуални апетити, но без да преминава границата. И също така майсторски „споделяше“ по някой дребен, но правдоподобен факт от „биографията“ си — което имаше за цел да поддържа както интригата, така и интереса на Багър. Самият той не се свенеше да говори за себе си с типичното за неговите среди самохвалство.

— От теб става великолепен шпионин, Джери — промълви с възхищение тя, докато седяха на канапето и пиеха мартини. — Защото притежаваш рядката комбинация от ум и здрави нерви.

— От кого го чувам! — подхвърли той, седна по-близо до нея и лекичко я потупа по бедрото. В следващия миг се наведе и направи опит да й лепне една целувка, но тя се отдръпна и с лека въздишка промърмори:

— Недей, Джери. Поема ли по този път, неприятностите ми са сигурни.

— Че кой ще разбере? — вдигна вежди той. — Както виждаш, тук сме сами. Не съм първа младост, но поддържам форма и трябва да те уверя, че ще те изненадам приятно в леглото.

— Трябва ми малко време, Джери. Не казвам, че не ме привличаш, но в момента имам други грижи. Добре, ето… — Целуна го лекичко по бузата и той най-после се отдръпна.

Точно след четирийсет и осем часа Багър стана по-богат със 100 000 долара.

— Какво ще кажеш за пет милиона, Джери? — попита Анабел. — Няма ли да ти стане хубаво, когато лапнеш лихвата от 500 бона? — Седеше на бюрото на собственика, небрежно преметнала крак върху крак, а Лио наблюдаваше развоя на събитията от канапето.

— Само ако останеш, докато транзакцията приключи — отвърна Багър, забил жаден поглед в коленете й.

— Това си е част от сделката — намигна тя. — Ще бъда изцяло на твое разположение.

— Говори ми, говори ми! — блажено се усмихна Багър. — Между другото, накъде отлитат миличките ми парички?

— Нали ти казах? В карибската банка.

— Имам предвид задграничните операции, които финансират.

Лио се размърда на дивана и заплашително изръмжа:

— Ако ти каже, ще се наложи да ви видя сметката и на двамата!

Настъпи кратко, изпълнено с неловкост мълчание. После Анабел се разсмя, а лицата на двамата мъже бавно омекнаха. Усмивката на Багър беше леко пресилена.

Два дни по-късно петте милиона се върнаха в сметката на казиното, приятно закръглени с нови 500 000 долара.

— Това си е жива печатница на мангизи! — доволно каза Багър при поредната им среща в кабинета. — По принцип съм наясно, че Чичо Сам е фрашкан, но все пак се питам, възможно ли е държавата да си позволява подобни неща?

— Изобщо не е възможно — отвърна Анабел. — Доказателство е търговският дефицит, който възлиза на милиарди долари. Когато имаме нужда от пари, просто продаваме ценни книжа — най-често на саудитците или на китайците. Разбира се, това не може да продължава вечно, но засега спасява положението. — Обърна се към Багър и леко докосна ръката му. — Но ако ти е толкова мъчно за Чичо Сам, ние нямаме нищо против да използваме безплатно част от парите ти…

— Вече четирийсет години се придържам към едно просто правило — ухили се онзи. — „Всеки мръсник сам за себе си“!

Правило, което ти отива, помисли си Анабел, дарявайки го с поредната възхитена усмивка.

Багър се наведе към нея, хвърли кос поглед към Лио и прошепна:

— Никога ли не се разделяш със сянката си?

— Зависи — отвърна Анабел.

— От какво?

— Докъде е стигнало приятелството ни.

— Аз знам как да станем добри приятели.

— Как?

— Превеждам десет милиона и за този труд получавам един отгоре. Но се питам дали Чичо Сам е готов да покрие такъв разход…

— Достатъчно е да преведеш парите, Джери.

— А ти оставаш тук, докато си ги получа обратно?

— Оставаме и двамата — обади се Лио.

Багър направи гримаса, но не го погледна.

— Предполагам, че ако му забия един на тоя, сигурно ще нагазя в дълбоки лайна! — прошепна той.

— Нали помниш каймака на боклуците, за който ти споменах? Дори с пръст да го пипнеш, и ще почукат на вратата ти! Най-настоятелно те съветвам да не го правиш!

— Мамка му! — изруга Багър.

— Не е чак толкова трудно, Джери — сладко му се усмихна тя. — Два дни ядеш и пиеш в моя компания, а след това получаваш едно хубаво милионче!

— Нали знаеш, че искам нещо повече?

— Знам, Джери. Усетих го в момента, в който опита да ми пуснеш ръка под полата.

— Харесвам стила ти, скъпа! — разтресе се от смях Багър. — Мисля, че си прекалено добра за правителството. По-добре ела да работиш за мен. Двамата със сигурност ще повдигнем нивото на тоя град!

— По принцип съм отворена за всякакви предложения, но в момента имаме друга работа — въздъхна Анабел и се надигна. — Я по-добре да ти изкараме милиончето, за което споменахме. Имай предвид, че няма да ти е лесно да поддържаш стандарта, с който съм свикнала… — Потупа ръката му и усети електричеството, което разтърси тялото му.