Колекционерите

— Книга от колекцията на Джонатан, която се е навлажнила и има нужда от реставрация. Не я забелязах при предишното посещение. Мисля да я предам в отдел „Реставрация“ на библиотеката. Нашите хора са най-добрите в света, а един от тях работи и частно. Сигурен съм, че ще успее да я възстанови.

— Излиза, че Джонатан Дехейвън е притежавал едно от най-редките издания в света — предупредително подметна Стоун. — Освен това е шпионирал съседа си, известен търговец на оръжие, и вероятно е видял нещо повече от секс. В допълнение никой не може да каже от какво е умрял… — Очите му бавно обиколиха лицата на хората около него. — Мисля, че ни се отваря доста работа.

— А защо изобщо трябва да правим нещо? — попита Рубън.

— По всяка вероятност Джонатан Дехейвън е бил убит — тежко отвърна Стоун. — Нас изведнъж започват да ни следят, а Кейлъб е посочен за изпълнител на завещанието на колегата си. Ако Корнилиъс Бихан има пръст в смъртта на Дехейвън, той със сигурност подозира, че Кейлъб знае нещо. А това автоматично го поставя под заплаха. Ето защо трябва да открием истината, при това колкото по-скоро, толкова по-добре!

— Прекрасно! — възкликна с горчив сарказъм Кейлъб. — Остава ми да доживея, за да го видя!

23

— Ще получите имейл с подробни инструкции от моите хора — каза Анабел. Намираше се в оперативния център на казино „Помпей“ сред неколцина от служителите на Багър.

— Не обичаме да отваряме имейли от неизвестен подател — обади се един от мъжете.

— Тогава го пуснете през антивирусната си програма — отвърна Анабел. — Предполагам, че разполагате с най-добрата.

— Така е — кимна мъжът.

— В такъв случай направи каквото ти казва дамата — нетърпеливо се намеси Багър.

Лио седеше в ъгъла и внимателно оглеждаше лицата на присъстващите. Задачата му беше да регистрира всяка поява на загриженост или подозрение. Но очите на всички бяха заковани във високата фигура на жената, облечена в къса, плътно прилепнала пола и небрежно разкопчана блузка. Не носеше чорапогащник. Мъжете не отделяха погледи от съвършения овал на ханша и лекото потрепване на гърдите под тънката материя. И, разбира се, не разсъждаваха ясно. Лио отдавна беше разбрал, че Анабел Конрой е жена, която умее да използва пълноценно всичките си качества.

— Комуникацията между нас ще се осъществява единствено чрез кодирания уеб портал, който се съдържа в имейла — продължи тя. — При никакви обстоятелства не трябва да използвате телефон или факс, защото те лесно могат да бъдат проследени. — Хвърли кос поглед към Багър и добави: — И на практика вече са под наблюдение.

Собственикът на казиното леко вдигна вежди, но коментар не последва.

— Чухте дамата — промърмори той. — Нищо друго освен мрежата! — От цялото му поведение се излъчваше увереност, тъй като разполагаше с асо в картите си. Всъщност с две аса, защото Анабел и Лио оставаха негови заложници до завръщането на вложените пари.

— Във въпросния имейл ще откриете указания къде и как да преведете парите. След два дни парите автоматично ще се върнат в сметката ви плюс съответната лихва.

— Което означава, че милионът ще стане милион и сто, нали така? — пожела да се осведоми Багър.

— Вече се разбрахме по този въпрос, Джери — кимна Анабел. — Една хубава надница, не мислиш ли?

— Дано! — заканително сбърчи вежди той. — Кога започваме?

Анабел погледна часовника си.

— Мисля, че имейлът ще се появи в системата ви всеки момент.

Багър щракна с пръсти и един от хората му отиде да погледне в компютъра.

— Ето го — обяви той и натисна няколко клавиша. — Ще го сканирам с няколко програми, за да сме сигурни, че е чист.

Две минути по-късно програмистът вдигна глава.

— Окей, всичко е наред.

— Отвори го! — заповяда Багър.

— Надявам се, че имате възможност да правите електронни преводи — подхвърли Анабел, макар че отдавна беше проверила това.

— Системата ни е свързана директно с банката — отвърна Багър. — Не обичам парите ми да бъдат контролирани от посредници, нито пък някой да знае накъде пътуват. Банката прехвърля съответната сума тук, а ние сами осъществяваме превода. Това е начинът, който ми харесва.

На мен също, помисли си Анабел.

Десет минути по-късно един милион долара от парите на Багър поеха към една много специална сметка.

Собственикът на казиното стана и тръгна към вратата.

— Смятай се за моя гостенка през следващите четирийсет и осем часа — обърна се към Анабел той. — Надявам се, че това време е достатъчно, за да се опознаем! — ухили се той, а очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура.

— Звучи добре — кимна тя.

— И аз мисля така — обади се Лио.

Багър сепнато го погледна, очевидно забравил за съществуването му.

— Да, да.