Колекционерите

— Да. Превръща се в газ благодарение на високата скорост, с която излита от вентила.

— Трябва да е адски студен.

— Точно така. Ако се окажеш на пътя му, положително ще се вдървиш за секунди.

— Друго?

— Предполагам, че ако остане достатъчно дълго в такава среда, човек действително може да се задуши. Елементарен физически закон: липсата на достатъчно кислород за огън означава, че условия за живот също липсват.

— Възможно ли е този газ да предизвика инфаркт?

— Не знам. Но в случая едва ли има значение, защото системата не се е задействала. Иначе щеше да се включи алармената инсталация в цялата сграда. Джонатан не би я чул само ако вече е бил мъртъв.

— А ако някой умишлено е изключил тази инсталация?

— Кой би могъл да го направи? — скептично попита Кейлъб.

— Не знам — отвърна Стоун и спря поглед върху голямата решетка, монтирана на колоната между два рафта. — Предполагам, че това е отворът на климатичната инсталация… — Изчака кимването на Кейлъб и посочи с пръст изкривената решетка. — Нещо трябва да е паднало отгоре й.

— Случва се — сви рамене Кейлъб. — Особено когато използваме количките.

— Ще помоля Милтън да проучи по-подробно действието на халона — реши Стоун. — А връзките на Рубън с бившите му колеги от ФБР и отдел „Убийства“ на Военното разузнаване може би ще ни помогнат да научим нещо повече за разследването.

— Довечера имаме среща с Винсънт Пърл в къщата на Джонатан — напомни му Кейлъб. — Не мислиш ли, че предвид развоя на събитията е по-разумно да я отложим?

— Не — възрази Стоун. — Тази хора ще ни открият навсякъде. Предпочитам да потърся истината, вместо да чакам удара.

— Боже, защо не станах член на някой скучен читателски клуб? — промърмори на излизане Кейлъб.

22

Вечерта се натовариха на очукания шевролет и потеглиха към дома на Дехейвън. Междувременно Милтън бе успял да изрови купища информация за противопожарните системи. Според сбития му доклад халон 1301 бе газ без цвят и мирис, който потушава огъня чрез химическа реакция с кислорода във въздуха, понижавайки рязко нивото му. Изпарява се бързо, без да оставя следи. При включена система действа в продължение на десетина секунди.

— Може ли да бъде смъртоносен? — попита Стоун.

— Зависи колко дълго оставаш под влиянието му, а също така и от нивото на концентрация. В определени случаи води до сърдечен удар.

Стоун хвърли тържествуващ поглед към Кейлъб.

— Нека не забравяме, че заключението на патолога сочи белодробен инфаркт — напомни му Милтън. — Ако е получил сърдечен удар, щеше да пише „инфаркт на миокарда“. Сърдечните и мозъчните удари оставят изключително ясни физиологически следи, които никой патолог не би пропуснал.

— Разбирам — кимна Стоун. — Но ти спомена, че е възможно да се е задушил.

— Не мисля — поклати глава Милтън. — Особено след това, което чух от Кейлъб.

— Позаинтересувах се от противопожарната инсталация на библиотеката — поясни Кейлъб. — Оказа се от типа БВСЕ, или „Без вредни странични ефекти“ — стандартна за повечето противопожарни системи. Тя е снабдена с контролиращи сензори за нивото на опасните химикали във въздуха, което означава, че посетителите разполагат с достатъчно време да напуснат помещенията, преди да бъдат обгазени. Но Джонатан би доловил съскането на газа дори при изключена алармена система. Няма начин да е бил толкова обгазен, че да не е в състояние да избяга.

— От всичко това стигам до заключението, че подозренията ми са несъстоятелни — каза след кратко колебание Стоун и насочи вниманието си към улицата. Току-що бяха завили по тясното платно на Гуд Фелоу Стрийт.

— Това не е ли Винсънт Пърл? — попита той.

— Той е — раздразнено изсумтя Кейлъб. — Подранил е, защото сигурно изгаря от нетърпение да разбие на пух и прах моята теза за Масачусетския псалтир.

— Доколкото виждам, оставил си е робата у дома — иронизира Рубън.

— Отваряйте си очите! — предупреди Стоун, отключвайки вратата. — Сигурен съм, че ни наблюдават.

Сякаш в потвърждение на думите му бинокълът на отсрещния прозорец се насочи към групичката пред входа, към която се присъедини Пърл. Собственикът му използва и предварително зареден фотоапарат, за да направи съответните снимки.

Влязоха в къщата. Стоун предложи в приземието да се спуснат само Кейлъб и антикварят, а останалите да чакат горе.

— Долу е доста тясно, а и вие сте хората, които разбират за какво става въпрос — обясни той. — През това време ние ще останем тук.

Кейлъб не се очарова от предложението, защото това означаваше доста напрегнати минути в компанията на експерта. Самият Пърл го погледна с известна доза подозрение, след което сви рамене.

— Всъщност това няма да продължи дълго. Едва ли ще ми трябва много време, за да установя, че не става въпрос за оригинал на псалтира.

— Не бързайте все пак — подвикна Стоун след двамата мъже, които се насочиха към асансьора.

— И се пазете от дървениците — добави Рубън.

Стоун едва изчака затварянето на вратата и каза:

— Окей, а сега да направим един бърз оглед!

— По-добре да изчакаме Пърл да си тръгне — възрази Милтън. — А след това спокойно ще свършим тая работа с помощта на Кейлъб.