Колекционерите

— Много важно! — изръмжа едрият мъж. — Такива изпълнения бях виждал само в клетката на маймуните, мамка му! А полилеят трябва здраво да е вързан за тавана.

— Достатъчно, Рубън!

— Абе как го прави тая без ръце?!

— Хайде, тръгвай! — извика Стоун, сграбчи приятеля си за раменете и го помъкна към стълбите, без да обръща внимание на протестите му. Появиха се само секунда преди Кейлъб и Пърл да излязат от асансьора. Милтън ги възнагради с унищожителен поглед, но не каза нищо. Антикварят изглеждаше замаян, а Кейлъб сияеше.

— Това беше голям шок за вас — промърмори той и покровителствено потупа Пърл по рамото. — Но аз ви предупредих, че става въпрос за оригинал!

— Значи е изданието от 1640 година? — огледа лицата им Стоун.

— Без съмнение — неохотно кимна Пърл и безсилно се отпусна на близкия стол. — Държах го с ей тези две ръце… Щях да припадна. Наложи се да помоля Шоу за чаша вода.

— Никой не е застрахован от грешки — съчувствено подхвърли Кейлъб, но тържествуващата усмивка не напускаше лицето му.

— Сутринта направих справка във всички институции, които притежават псалтира — все така неохотно продължи Пърл. — Йейл, Библиотеката на Конгреса, църквата „Олд Саут“ в Бостън… При тях всичко е наред, екземплярите са по местата си. — Той замълча и избърса с носна кърпа потта от лицето си.

Кейлъб се възползва от паузата, за да прибави своите обяснения.

— Забавихме се, защото направихме всички проверки за установяване на автентичността.

— Дойдох с убеждението, че става въпрос за фалшификация — призна с въздишка Пърл. — Но разбрах, че е оригинал, щом разгърнах първите страници. Това си личи от неравностите върху страниците, характерни за първите печатарски преси, а също така и от неравномерното полагане на мастилото. Всички първи издания съдържат миниатюрни капчици мастило между буквите, които затрудняват четенето. По онова време изобщо не са прибягвали до периодично почистване на подготвените за печат плаки. Няма да споменавам и за останалите многобройни белези, които са характерни за оригиналните печатни издания, каквито открихме и в книгата.

— Разбира се, автентичността й трябва да бъде потвърдена от експерти, които ще направят подробен стилистичен, исторически и научен анализ — добави Кейлъб.

— Точно така — съгласи се Пърл. — Но аз вече знам какво ще бъде тяхното заключение.

— Значи говорим за дванайсети екземпляр на Масачусетския псалтир? — изпитателно го погледна Стоун.

— Да. И той е собственост на Джонатан Дехейвън. — Замълча за момент и после продължи: — Не мога да повярвам, че не ми е казал. Да мълчиш, когато притежаваш една от най-редките книги в света, мечтата на най-големите колекционери! Защо? — Очите му безпомощно се спряха върху лицето на Кейлъб. — Защо, Шоу?

— Не знам — призна Кейлъб.

— Колко може да струва тази книга? — попита Рубън.

— Да струва?! — възкликна Пърл. — Тя е безценна!

— Но след като ще я обявите за продажба, някой трябва да предложи и цена.

— Цената ще бъде най-високата — отвърна Пърл, скочи и закрачи напред-назад. — И тя ще възлезе на милиони долари! Има институции и частни колекционери, които са пълни с пари и няма да ги пожалят за подобно съкровище. Вече шест десетилетия на пазара не се е появявал екземпляр на псалтира! Това без съмнение ще бъде вероятно последен шанс за собствениците на големи колекции! — Спря да крачи и закова замислено очи в лицето на Кейлъб. — За мен ще бъде чест да стана организатор на този аукцион. Разбира се, в сътрудничество с „Кристис“ или „Сотбис“.

— Много ми дойде, мистър Пърл — въздъхна Кейлъб. — Нека обмисля нещата ден-два, след което ще ви се обадя.

Пърл скри разочарованието си зад крива усмивка.

— Добре. С нетърпение ще чакам обаждането ви.

Стоун го изпрати до вратата и се обърна.

— Кейлъб, докато бяхте в хранилището, ние претърсихме къщата — обяви той.

— Какво?! — смаяно го погледна Кейлъб. — Това вече е прекалено! Получих достъп до къщата на Джонатан единствено като изпълнител на литературното му наследство, нищо повече! Нямам право да докосвам останалите му вещи, вие също!

— Кажи му за телескопа — подкани Стоун с лукава усмивка Рубън.

Стоун се подчини. Гневът на лицето на Кейлъб бе заменен от дълбоко смайване.

— Отвратително! — прошепна той. — Никога не бих допуснал, че Джонатан ще гледа тайно как съседите му правят секс!

— Изобщо не е отвратително, а обратно — дори вдъхновяващо! — с жар възрази Рубън. — Искаш ли да хвърлиш едно око?

— Рубън! — изгледа го предупредително Стоун, след което извади снимката на младата жена и Дехейвън.

Кейлъб внимателно я разгледа и поклати глава.

— Не знам. Ако е съпругата на Джонатан, това е било, преди да го познавам.

— Може би е поддържал връзки с нея, след като е запазил снимката — предположи Милтън.

— Трябва да разберем — каза Стоун и сведе очи към обемистото издание в ръцете на Кейлъб. — Какво е това?