Колекционерите

— В Майнц — поправи го Стоун. — Помня много добре, защото това стана през сезона на аспержите. — Обърна се към Дороти и с топла усмивка поясни: — Всяка година ходя на конференция в Майнц и си хапвам бели аспержи.

Жената отвърна на усмивката му, кимна и продължи работата си.

В същия момент от вратата надникна още един човек.

— Кейлъб, може ли да ми отделиш минута?

— О, здрасти, Кевин — леко пребледня Кейлъб. — Да ти представя, хм, доктор Ауст от Германия. Доктор Ауст, това е Кевин Филипс, изпълняващ длъжността началник-отдел „Редки книги и специални колекции“, след като Джонатан…

— О, да — кимна с мрачна тържественост Стоун. — Чух за преждевременната кончина на хер Дехейвън. Жалко, много жалко.

— Познавали сте Джонатан? — изненадано го погледна Филипс.

— Само като име. По мое мнение монографията му върху метрическия превод на Джеймс Логан на „Морални двустишия“ на Катон прекрати дискусията по темата. Вие как мислите?

— Трябва да призная, че не съм я чел — съкрушено отговори Филипс.

— Непременно се запознайте с нея, защото тя представлява първият анализ на класиците, направен от северноамерикански изследовател — любезно го посъветва Стоун.

— Със сигурност ще я включа в списъка си — увери го Филипс. — По ирония на съдбата често става така, че служителите в библиотеките имат най-малко време за четене.

— В такъв случай няма да ви обременявам с моите произведения — усмихна се Стоун, после поклати глава. — Всъщност те всички са на немски.

— Доктор Ауст е на посещение в града и аз го поканих да посети хранилището — обади се Кейлъб.

— Разбира се, за нас ще е чест — погледна го Филипс и тихо каза: — Чу ли за медицинското заключение на Дехейвън?

— Да.

— Инфаркт, а?

Кейлъб хвърли бегъл поглед към Стоун, който едва забележимо кимна.

— Така е, за съжаление.

— Господи, той беше по-млад от мен — възкликна Филипс. — Но явно му е дошло времето… — Извърна се към Стоун и любезно попита: — Желаете ли лично да ви покажа хранилището, доктор Ауст?

Не, хер Филипс — усмихна се гостът и се облегна на бастуна си. — По-добре използвайте времето, за да се запознаете с монографията на приятеля си върху „Морални двустишия“.

— С удоволствие отбелязвам, че изтъкнат учен като вас е съхранил великолепното си чувство за хумор — засмя се Филипс.

— Опитвам се, сър, опитвам се — отвърна с лек поклон Стоун.

Изчакаха оттеглянето на Филипс и тръгнаха към хранилището.

— Как успя да разбереш с какви научни разработки се е занимавал Джонатан? — попита Кейлъб в момента, в който останаха насаме.

— Помолих Милтън да се поразрови в интернет. Той ми донесе кратка разпечатка, а аз реших да й хвърля едно око, ей така, за повече убедителност на ролята… — Забеляза мрачното изражение на приятеля си и попита: — Хей, какво има?

— Фактът, че всеки може да се превъплъти в ролята на учен с подобна лекота, ме натъжава — обясни Кейлъб.

— Но номерът мина единствено благодарение на твоята подкрепа. Без нея шефът ти едва ли би приел всичко за чиста монета.

— Е, дано съм допринесъл с нещо — оживи се Кейлъб.

— Добре, а сега искам да повторим всичко, което си направил онази сутрин.

Кейлъб се подчини и не след дълго се озоваха на горния етаж.

Тялото му лежеше ей там — посочи с пръст той и неволно потръпна. — Беше ужасно, господи!

Стоун бавно се огледа и тръгна към близката стена.

— Какво е това?

Кейлъб проследи погледа му.

— О, това е кранът на противопожарната инсталация.

— Нима използвате вода въпреки всичките книги?

— О, не. Системата се захранва с халон 1301.

— Моля?

— Става въпрос за течност под високо налягане, която се превръща в газ в мига, в който излети от пожарогасителя. Той задушава пламъците, без да повреди книгите.

— Задушава ги значи — замислено промърмори Стоун, после се извърна към приятеля си. — Нима не схващаш за какво става въпрос?

Една секунда му беше достатъчна.

— О, не, Оливър! — тръсна глава Кейлъб. — Задушаване? Не е възможно това да е причината за смъртта на Джонатан!

— Защо?

— Защото халонът действа с известно закъснение и това дава възможност на хората да се оттеглят. Именно това е причината да го предпочетат. А преди включването му се задейства специална алармена система. Всъщност в момента ние подменяме противопожарната инсталация, но не защото е опасна.

— А защо тогава?

— Установено е, че халон 1301 изтънява озоновия слой. По тази причина производството му е преустановено още в средата на деветдесетте, но законът позволява неговото рециклиране и използването му за други цели — главно от страна на федералното правителство.

— Доста си подготвен по темата — отбеляза Стоун.

— Всички преминахме специален инструктаж, преди да монтират противопожарната инсталация. А аз си направих труда да изровя и някои допълнителни сведения.

— Защо?

— Защото непрекъснато влизам тук и никак не ми се ще да се окажа неподготвен — недоволно отвърна Кейлъб. — Вероятно знаеш, че не съм най-големият храбрец!

Стоун пристъпи към пожарогасителя и внимателно го огледа.

— Къде се съхранява този газ?

— Някъде в приземието. Транспортира се по специални тръби.

— Каза, че е втечнен, нали?