Колекционерите

— А аз откъде да знам, че това не е операция на федералните, която цели да ме унищожи?

— Не съм юрист, но бих казала, че подобна операция би представлявала класически случай на залагане на капан.

— Как процедирате?

— Просто. Набираме кратък текст на компютъра.

— Обяснете.

— Само лице в лице. Тези неща не стават по телефона.

Нова тежка въздишка.

— Вечеряла ли си?

— Не.

— В „Помпей“ след десет минути. Ще те чакат на входа.

Линията прекъсна.

Тя остави слушалката и погледна към Лио.

— Вътре сме.

— И сега идва ред на голямата новина — загрижено кимна той.

— Точно така.

20

Един час по-късно приключиха с великолепната вечеря, приготвена от личния готвач на Багър. Домакинът взе чашата си с бърбън и кимна към удобните кожени фотьойли пред газовата камина. Анабел и Лио го последваха с чаши вино в ръце.

— Е, натъпкахме стомасите си, мариновахме черните си дробове. Започвайте. — Пръстът му предупредително се насочи към тях. — Първо, кои сте вие и, второ, за какви мангизи става въпрос!

Анабел се облегна назад, завъртя чашата между пръстите си и стрелна с поглед Лио.

— Помните ли аферата „Иран-контра“?

— Бегло.

— Има ситуации, при които американските интереси изискват сътрудничество със страни и организации, които не са особено популярни в САЩ.

— Като например въоръжаването на Осама за война с руснаците, а? — презрително изсумтя Багър.

— Става въпрос за избор на по-малкото зло. Чисто оперативен подход.

— Какво общо има това с мен?

— Разполагаме с ресурси, които се нуждаят от известно излъскване, преди да бъдат използвани — отговори Анабел и отпи глътка вино. — Главно от частни източници.

— Тоест да бъдат изпрани — изгледа я тежко Багър.

— Не — закачливо се усмихна тя. — Казах излъскани.

— Все още не виждам връзката.

— Ел Примеро Банко де Карибе — каза вече сериозно тя. — Първа карибска банка. Чували ли сте за нея?

— А трябва ли?

— Би трябвало, защото там внасяте част от печалбата си — обади се Лио. — Специализирани са по укриването на парични потоци срещу заплащане, без данъци.

Багър понечи да се надигне от мястото си.

— Не го приемайте лично, това е просто част от работата ни — успокои го Анабел. — Не сте единственият, с чието досие разполагаме.

Собственикът на казиното седна обратно и внимателно огледа фризурата й.

— Не ми приличаш на шпионка.

— Нали такава е целта на упражнението? — усмихна се тя и стана да си налее още малко вино.

— Откъде да знам, че не лъжете? Казваш, че където и да се обадя, никой няма да обели и дума за вас. Как да постъпя тогава?

— Когато говорят парите, останалото е без значение — отговори тя и се върна на мястото си.

— Какво точно означава това?

— Означава, че е време да извикате счетоводителя си.

Багър я измери с подозрителен поглед, след което посегна към телефона.

Човекът се появи само след минута.

— Сър?

Анабел му подаде лист хартия.

— Наберете тази сметка на компютъра си. Първа карибска банка. Към нея е приложен и еднократен код за достъп. След това се върнете тук и съобщете салдото по тази сметка на мистър Багър.

Човекът отправи въпросителен поглед към шефа си, който само кимна.

Няколко минути по-късно отново се появи на прага.

— Е? — нетърпеливо го изгледа Багър.

— В сметката има три милиона и дванайсет хиляди долара и шестнайсет цента, сър.

Багър се обърна към Анабел, в очите му се появи уважение. Махна на счетоводителя да се оттегли, изчака вратата да се затвори след него и каза:

— Е, целият съм в слух.

— С оглед отстраняване на евентуалните подозрения ние прибягваме до пробен срок или срокове, за които вече споменах.

— Помня. Как става това?

— Превеждате някаква сума в карибската банка по сметка, която ви посочим. Парите престояват там два дни, след което се връщат обратно във вашата банка, но със съответната „лихва“.

— За каква сума говорим?

— Обикновено за един милион, който се разбърква с други средства. Два дни по-късно си го връщате с печалба от около сто хиляди. Ако желаете, можете да го правите на всеки два дни.

— Разбърква се значи — промърмори Багър. — На това ли му викаш излъскване?

— Бързо схващате — усмихна се Анабел и вдигна чашата си.

Но човекът насреща й съвсем не изглеждаше убеден.

— Значи вкарвам един милион мои пари във ваша сметка и чакам два дни, за да прибера лихвата, а? Случайно да ти приличам на човек, който има говежди лайна вместо мозък?

Анабел се прехвърли до него и леко докосна ръката му.

— Нека ти обясня нещо, Джери — фамилиарно промърмори тя. — Нали нямаш нищо против да те наричам Джери?

— Засега нямам.

— През въпросните два дни ние с партньора ми ще останем в твоя хотел, под стриктното наблюдение на твоите хора. Ако след изтичането на този срок парите и лихвите към тях не се върнат в сметката ти, можеш да правиш с нас каквото пожелаеш. Не знам за теб, но независимо дали съм държавен служител, или не, аз не съм склонна да зарежа начина си на живот заради някаква сума, която дори няма да видя.

Той я огледа от горе до долу, поклати глава и пристъпи към прозореца с блиндирани стъкла.

— Никога не съм чувал по-откачена история! И съм луд, че изобщо те слушам!