Колекционерите

— Точно така. Но в хода на този процес ще помогнете и на родината си.

— Родината? — изръмжа Багър. — Имате предвид държавата, която търси начин да ми щракне белезниците, макар че се занимавам с абсолютно законен бизнес?

— Това може да се промени.

— Аха, значи сте от федералните! — Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — Момчета, повикайте охраната! Федерални ченгета на територията на казиното!

Горилите се изхилиха като по команда.

Анабел седна на канапето до Багър и спокойно му подаде визитната си картичка.

— Памела Янг, „Интърнашънъл Мениджмънт Лимитед“ — прочете на глас той, после небрежно й я подхвърли обратно. — Нищо не ми говори. Но момчетата твърдят, че сте доста вътре в нещата. На това ли ви учат в академията? Между другото, изобщо не вярвам, че сте федерални…

— Колко превърташ дневно, приятел? — погледна го с леко пренебрежение Лио. — Трийсет, четирийсет милиона? Съгласно закона ти си длъжен да държиш един минимален резерв, но какво правиш с останалите? Отговори на този въпрос, ако обичаш.

Собственикът на казиното го погледна с нескрито изумление.

— Тапицирам си къщата с мангизи, задник! — гневно отсече той, после се обърна към горилите и процеди: — Разкарайте оттук тоя дръвник!

Двамина моментално грабнаха Лио под мишниците и краката му се отлепиха от пода.

— Какво ще кажете за десет процента възвращаемост? — попита Анабел.

— Ще кажа, че ми вони! — отсече Багър, стана от канапето и се насочи към бюрото.

— Имам предвид десет процента на всеки два дни — добави Анабел и това го закова насред път. — Какво ще кажете за това!

— Ще кажа, че е прекалено хубаво, за да бъде вярно.

Багър взе от бюрото един метален жетон на стойност 0 долара и небрежно й го подхвърли.

— Иди да се позабавляваш — снизходително каза той. — Няма нужда да ми благодариш, приеми го като божи дар. И на излизане гледай да не си удариш хубавото дупе във вратата… — Направи знак на хората си да пуснат Лио и небрежно се облегна.

— Помислете върху предложението, мистър Багър — спокойно каза Анабел. — Утре отново ще дойдем, за да чуем окончателния ви отговор. Имам правомощия да ви питам два пъти. Ако и тогава отхвърлите офертата, Чичо Сам ще я предложи на някой от вашите конкуренти тук, на крайбрежната ивица.

— Желая ви успех.

— Във Вегас се получи, няма начин да не стане и тук — тихо, но твърдо подхвърли тя.

— Да, бе — изгледа я презрително Багър. — Много бих искал да си дръпна от това, което си пушила, преди да дойдеш при мен!

— Хазартът престана да бъде печеливш бизнес още преди пет години, мистър Багър — изгледа го хладно Анабел. — Но как тогава колегите ви от Вегас продължават да строят казина и хотели за милиарди долари? Да не би да печатат пари? — Направи пауза и тихо добави: — Но го правят, нали? Като едновременно с това помагат и на родината си.

Облегнат в креслото, Багър слушаше и мълчеше. За пръв път от началото на разговора в очите му припламна някакъв интерес.

За момента това беше всичко, от което се нуждаеше Анабел.

— А задали ли сте си въпроса защо през последните десет години не е разследван никой от големите играчи във Вегас? — все така спокойно продължи тя. — Нямам предвид големите мафиотски процеси, които са отдавна забравени. Ние с вас прекрасно знаем какво става там, но въпреки това, както сам казахте, Министерството на правосъдието се занимава с вас, а не с големите риби във Вегас. — Тя замълча. — Знам, че мъж като вас с ум в главата си не вярва, че късметът няма край. — Тя постави визитната си картичка на масата. — Обадете се, когато пожелаете. Хората от нашия бизнес са на ненормирано работно време. — Обърна се към горилите, все още струпани около Лио, и хладно добави: — Благодаря, господа, няма нужда да ни изпращате.

Багър изчака вратата да се затвори зад двамата неочаквани посетители и дрезгаво нареди:

— Проследете ги!

19

Скочиха в първото свободно такси, като Анабел седна така, че да има максимална видимост на платното зад тях.

— Там ли са? — попита с дрезгав шепот Лио.

— Че къде другаде?

— В един момент реших, че онези мутри ще ме изхвърлят през прозореца! — оплака се той. — Защо винаги става така, че ти играеш доброто ченге, а на мен оставяш ролята на лошото?

— Защото тази роля ти се удава много добре.

— Тоя тип е истински кошмар, същият като едно време! — потръпна Лио. — Видя ли го как счупи ореха с една ръка?

— Голяма работа! Това е банален номер от лош гангстерски филм.

Таксито ги свали пред хотела. Вместо да се насочи към централния вход, Анабел се обърна, прекоси уличното платно и почука на прозорчето на спрелия до тротоара хамър.

— Кажете на мистър Багър, че съм в стая 1412 — подметна тя на здравеняка, който смъкна стъклото. — Предайте му и тази визитка, ако случайно е изхвърлил предишната.

Върна се при Лио и двамата се прибраха в хотела. Минута по-късно Тони се обади по телефона и докладва, че е заел позиция. Анабел му бе купила един от най-скъпите бинокли на пазара и го бе изпратила да наеме стая в хотела срещу „Помпей“, избирайки етаж на едно ниво с кабинета на Багър.