Колекционерите

Лио и Анабел взеха такси до „Помпей“ и веднага подновиха наблюдението си край игралните маси. Анабел следеше екипите, които бе засякла да „дублират“ рулетката в няколко казина. Що се отнася до самото „дублиране“, то бе получило името си от стара, но отлично действаща измама по време на конните надбягвания, при която играчите залагали секунди след края на поредната гонка. При рулетката това се постига с доста повече сръчност, защото играчът трябва да заложи чип с висока стойност на печелившото число след попадането на топчето в улея. Различните екипи използваха различни техники. Залагащият скриваше „скъпите“ чипове под „евтините“, след което „придърпваше“ купчината на печелившото число, а ако топчето попаднеше на друго число, светкавично издърпваше долните чипове. За това се изискваха ловки и изключително бързи пръсти, защото всичко ставаше под носа на крупието. Виковете на радост и оживените жестикулации бяха съпътстваща техника, предназначена за отвличане на вниманието на персонала и прикриване на манипулацията от всевиждащите очи на охранителните камери. При евентуален преглед на записите обикновено не се откриваше нищо нередно — човекът просто бе направил правилния залог, тъй като купчината чипове изглеждаше недокосната. Много са условията за успешно „дублиране“ на залозите на рулетка, но на първо място сред тях са продължителните тренировки, прецизното изчисляване на времето, работата в екип, търпението, талантът и най-вече здравите нерви.

Преди време Анабел и Лио бяха майстори на тази игра. Но днес, след навлизането на високите технологии, модерните казина даваха малък шанс за „дублиране“, при това само на най-добрите. А и същността на самата измама беше такава, че ударите бяха ограничени във времето и си струваха само ако се правеха с големи единични залози.

Лио задържа вниманието си върху една от масите за блекджек, на която добре облечен джентълмен реализираше дълга печеливша серия. Не толкова голяма, че да предизвика подозрение, но далеч над нивото на минималната работна заплата за човек, който просто си седи на задника и пийва по някое питие. Лио включи мобилния си телефон и се свърза с Анабел.

— Готова ли си?

— Да. Моите хора май са готови за действие.

Анабел се приближи към шефа на залата — едър мъж със строго лице и зорък поглед, и кимна към рулетката.

— В момента на шеста маса тече „дублаж“ — прошепна в ухото му тя. — Двете жени отдясно правят прикриващите залози, а механикът е в далечния край. Параванът е онзи, кльощавият с очилата, застанал отляво на крупието. Свържи се с дежурния в залата за наблюдение и му кажи да заснеме акцията в едър план от начало до край.

Поради големината си масите за рулетка се покриваха от две камери. Едната бе насочена към колелото, а другата към зоната за залози. Проблемът бе, че дежурният в залата за наблюдение не можеше да ги следи едновременно. За миг шефът на залата се втренчи в нея, после издаде съответните заповеди в микрофона, прикрепен към ревера му. Информацията беше поднесена прекалено професионално, за да бъде игнорирана.

В същото време Лио се приближи до шефа на залата за блекджек и небрежно подметна:

— Един от играчите на маса номер пет брои картите с помощта на електронен анализатор, прикрепен към дясното му бедро. За целта прибягва до стария номер с фалшивото сечене на тестето. Ако се приближиш, със сигурност ще видиш издутия крачол. В дясното му ухо има миниатюрен приемник, с чиято помощ хваща сигналите на компютъра. Ръцете му скриват фалшивото сечене от дежурния в залата за наблюдение, но лесно ще го запишеш с ръчна камера тук, отдолу.

И в този случай колебанието на шефа на залата не продължи дълго. Само след няколко секунди в залата се появи човек с ръчна камера.

Пет минути по-късно смаяните мошеници бяха арестувани от полицията, а след още десет Лио и Анабел бяха поканени в просторен кабинет, в който бабичките с пенсионни чекове в ръце никога нямаше да бъдат поканени.

Джери Багър стана от мястото си зад огромното бюро, пъхна ръце в джобовете си и тръгна към тях. На загорялата му шия висеше тежък златен ланец, а около китките му проблясваха масивни гривни.

— Моля за извинение, че не ви благодарих за спестените няколко бона — дрезгаво каза той със силен бруклински акцент. — Космите на врата ми щръкват в мига, в който някой вземе, че ми направи услуга. В щръкнало положение ми харесва само едно нещо и то се крие в панталоните ми!

В кабинета имаше още шестима мъже, всички с широки рамене и скъпи костюми, които не се нуждаеха от подплънки. Скръстили ръце на гърдите си, те гледаха безстрастно.

— Не го направихме като услуга, а за да получим възможност да ви видим — направи крачка напред Анабел.

— Добре, видяхте ме — разпери ръце Багър. — А сега какво?

— Имаме предложение.

— Ето, започва се — театрално въздъхна Багър и извъртя очи към тавана. После седна на близкото кожено канапе, взе един орех от купата на масичката и го счупи с една ръка. — Сега вероятно ще обещаете да ми спечелите един тон пари, въпреки че имам доста повече от тон. — Той изяде ореховата ядка.