Колекционерите

— Огледай се, Джери, виж накъде върви светът. Тази страна трябва да бъде защитавана с всички средства, включително и такива, които не са напълно законни или популярни. Какво би станало, ако американската общественост научи за тях? — Сви рамене и замълча за момент. — Не знам, не съм специалист. Моята работа е да насоча парите там, където трябва. А за своето сътрудничество ти ще получиш една необичайно висока премия. Просто и ясно.

— Става въпрос за преводи по електронен път, нали? — обърна се Багър. — За какъв дявол трябва да бъдат изпрани?

— Електронните преводи също се контролират, Джери. На практика далеч по-лесно от обикновените банкови транзакции. Тези пари трябва да се „разбъркат“ с други, които са собственост на неправителствени организации. Всичко се изпира електронно, но е толкова ефективно, колкото изтриването на отпечатъци от пистолет. Едва тогава парите могат да отидат там, където трябва.

— Твърдиш, че хората от Вегас вече го правят, а? — изгледа я подозрително Багър. — Значи мога да звънна там и…

— И няма да научиш нищо, защото такива са инструкциите — прекъсна го тя, стана и се приближи до него. — В офертата има много плюсове, но има и минуси, Джери. Няма да е честно, ако не те запозная с тях.

Хвана го под ръка и го поведе към коженото канапе.

— Ако се разбере, че си споделил за това споразумение пред когото и да било…

— Я не ме заплашвай, момиченце! — ехидно се усмихна Багър. — Изкуството на заплахите съм го измислил аз!

— Не е заплаха, Джери — погледна го в очите тя. — Ако допуснеш тази грешка, ще те намерят. Дори да наемеш цяла армия за охрана, ще те открият. Те нямат страх нито от бога, нито от дявола. Не са обвързани със закона, не се подчиняват на никое правителство. Ще ликвидират всички, които имат дори най-далечна връзка с теб, включително жена и деца. А след това и теб. — Направи пауза, за да придаде допълнителна тежест на думите си, после продължи: — От доста време съм в този бизнес, Джери. Вършила съм неща, които със сигурност ще изненадат дори човек като теб. Но все пак не бих дръзнала да се изправя срещу хората, за които ти говоря. Включително и под охраната на цял взвод тюлени. Те не са най-добрите между добрите, а обратното — най-отвратителната пяна от цялата помия на света. Паднеш ли им в ръчичките, последната ти мисъл ще бъде: „Защо боли толкова много, по дяволите?“

— Но въпреки това се водят на ведомост при нашето правителство, а? — избухна Багър. — Нищо чудно, че всичко се срива!

Надигна чашата за поредната глътка бърбън, а Лио и Анабел отбелязаха, че ръката му трепери.

— По тази причина се питам защо, по дяволите, трябва да…

Предугадила какво ще последва, Анабел бързо го прекъсна:

— Уверих хората над мен, че Джери Багър никога няма да проговори — успокоително каза тя. — Ще си прибира печалбата и ще мълчи като риба. Аз не избирам имена, като хвърлям стрелички в мишената, Джери. Стигнах до теб след продължително и задълбочено проучване. Ти отговаряш на всички условия. Имаш акъл, кураж и пари, обичаш да играеш на ръба… — Замълча, заби поглед в лицето му и добави: — Няма да ми е приятно да прехвърля операцията в друго казино, но заповедите ми са изрични.

Той мълча цяла минута, после изведнъж се ухили и я потупа по бедрото.

— Аз пък съм патриот колкото всеки друг мръсник в тая страна — рече. — Затова ще кажа какво пък толкова, по дяволите! Давай да го направим!

21

На сутринта след посещението в дома на Дехейвън клуб „Кемъл“ проведе спешно съвещание в къщичката на Стоун. Домакинът запозна Милтън и Кейлъб със събитията от изтеклата нощ.

— Вероятно и в момента сме под наблюдение! — разтревожено го погледна Кейлъб.

— Ще бъда страшно изненадан, ако не сме — мрачно кимна Стоун.

Обзавеждането в малката къщичка беше крайно оскъдно: старо легло, голямо издраскано бюро, отрупано с вестници и списания, претъпкани с книги рафтове, сред които личаха доста заглавия на чужди езици. Кухничката побираше само маса за хранене, а банята беше направо миниатюрна. Голяма беше единствено камината, която беше единственият източник на топлина. Пред нея в полукръг бяха пръснати няколко стола.

— И това не те тревожи, така ли? — попита Милтън.

— Много повече ме тревожи друго — въздъхна Стоун. — Лесно биха могли да ме ликвидират въпреки геройската постъпка на Рубън.

— По-важно е какво ще правим сега — промърмори гигантът, погледна часовника си и разтърка длани пред камината в напразни опити да се стопли. — След малко трябва да тръгвам за работа.

— Аз също — добави Кейлъб.

— Възможно ли е да проникнеш в хранилището? — погледна го внимателно Стоун.

— При нормални обстоятелства, да — кимна след известно колебание Кейлъб. — Имам право да придружавам посетители там, но ще ме попитат за причините. Управата не обича неоторизирани посещения на приятели и роднини. След смъртта на Джонатан нещата доста се позатегнаха…

— А ако посетителят е чуждестранен учен?

— Е, това е съвсем различно — отвърна Кейлъб, после в очите му се появи учудване. — Нима познаваш и чуждестранни учени?

— Има предвид себе си — ухили се Рубън.