Колекционерите

Стоун остана с впечатлението, че жената се бори да скрие усмивката си при тази информация. Какво беше споменал адвокатът пред Кейлъб? Май беше нещо за анулиран брак… Може би не от съпругата, а от младоженеца, отстъпил пред натиска на майка си.

— С удоволствие бих посетила тази къща — извърна се непознатата към Кейлъб. — Интересно ми е да видя колекцията му, която сигурно е станала внушителна.

— Вие знаете за нея? — вдигна вежди Кейлъб.

— В един период от живота си Джонатан споделяше всичко с мен — отвърна тя. — Възможно ли е да го направим довечера, защото утре заминавам?

— По една случайност възнамеряваме да отскочим дотам точно довечера — намеси се Стоун. — Бихме могли да ви вземем от хотела…

— По-добре да се срещнем направо на Гуд Фелоу Стрийт — поклати глава непознатата, след което се обърна и с бърза крачка се насочи към чакащото я такси.

— Разумно ли е да я каним в къщата на Джонатан? — попита Милтън. — Та ние изобщо не я познаваме!

— Напротив, мисля, че я познаваме — отвърна Стоун, извади снимката от джоба си и замислено добави: — Или ще я опознаем там, на Гуд Фелоу Стрийт.

29

След като дадоха показания на закритото заседание на Комисията по разузнаването към Камарата на представителите, Сийгрейвс и Трент изпиха по чаша кафе в барчето и излязоха да се поразтъпчат из Капитолийския хълм. Не се притесняваха, че ще ги видят заедно, тъй като служебните им задължения изискваха всекидневни контакти.

Сийгрейвс разпечата пакетче дъвки, а Трент се наведе да завърже връзките на обувката си.

— Значи мислиш, че е бивш агент на ЦРУ така ли? — поинтересува се Трент.

— Три шестици, Албърт — отвърна Сийгрейвс. — Знаеш какво означава това, нали?

— Бегло, защото правомощията ми не стигат толкова високо. Управлението ме нае заради аналитичните ми способности, а не заради практическия ми опит. Но десет години в тази гадост ми бяха достатъчни.

— И скочи в политиката, а? — усмихна се Сийгрейвс.

— Направих го заради нас.

Сийгрейвс замълча и изчака колегата си да среши десетината косъма на олисялото си теме. Правеше го със смайваща прецизност, без помощта на огледало.

— Защо не се подстригваш съвсем късо? — не издържа в крайна сметка той. — Жените го харесват! И трябва да си възвърнеш добрата форма.

— След като приключим кариерата си, ще имам толкова много пари, че жените навсякъде по света ще ме приемат такъв, какъвто съм — закачливо отвърна Трент.

— Е, в такъв случай си връщам думите назад — въздъхна Сийгрейвс.

— Този с трите шестици може да ни създаде проблеми — рече след кратка пауза колегата му. — Май ще е най-добре да вземем по-решителни мерки.

— Ако го направим, ще стане напечено — поклати глава Сийгрейвс. — Доколкото ми е известно, той все още има връзки навсякъде. Ако го отстраним, ще трябва да сторим същото и с приятелите му. А това увеличава риска от грешки и от събуждане на подозрения у неподходящите хора. Засега той смята, че зад цялата операция стои Бихан. Ако промени мнението си, метеорологичната прогноза ще изглежда различно.

— Сигурен ли си, че това е най-добрата стратегия?

— Нека бъдем реалисти, Трент. — Лицето на Сийгрейвс потъмня. — Докато ти си клатиш краката в уютния вашингтонски кабинет, моят задник се пече на такива места, които не обичаш да гледаш дори по телевизията. Затова предлагам ти да си вършиш своята работа, а стратегическото планиране да оставиш на мен. Освен ако не си убеден, че го умееш по-добре.

Трент направи опит да се усмихне, но страхът му попречи.

— Не поставям под въпрос личните ти качества — увери го той.

— Ама прозвуча точно така! — остро отвърна Сийгрейвс, после изведнъж се ухили и прехвърли ръка през раменете на колегата си. — Сега не е време да се караме, Албърт. Всичко се развива по план, нали така? — Той стегна прегръдката си и я разхлаби едва когато лицето на дребничкия мъж се разкриви от болка. Стана му приятно от демонстрацията на физическа сила. — Нали така? — повтори той.

— Абсолютно — плачливо отвърна Трент, отскубна се от мечешката прегръдка и започна да разтрива раменете си.

Как ли ще реагираш, ако всеки ден те мачкат на терена, помисли си Сийгрейвс, а на глас подхвърли:

— Мъртви са четирима офицери за свръзка от Държавния департамент, а това е сериозен повод за тревога. — Познаваше лично единия от тях, беше служил с него. Беше добър и достоен човек. Но милионите долари в брой отдавна го бяха накарали да забрави всякакви приятелски чувства.

— Нима очакваш творчески подход от страна на правителството? — изгледа го Трент. — По-добре кажи кой ще бъде следващият.

Сийгрейвс хвърли цигарата си и въздъхна:

— Ще разбереш, Албърт, ще разбереш…