Колекционерите

После изведнъж изправи гръб, а омазаният с горчица геврек се търкулна върху леглото. Очите й се разшириха от смайване, попаднали на кратко съобщение на последната страница, илюстрирано с малка снимка. Всъщност това беше некролог на един достоен учен и интелектуалец. В него липсваха подробности за смъртта на Джонатан Дехейвън, починал внезапно на работното си място в Библиотеката на Конгреса. Нещастието се беше случило няколко дни по-рано, но погребението щеше да се извърши едва на следващия ден, в едно от гробищата на окръг Колумбия. Анабел нямаше как да знае, че забавянето бе следствие от неспособността на екипа патолози да установят причината за смъртта. В крайна сметка тя бе определена като естествена просто защото липсваха подозрителни обстоятелства. И тялото беше предадено за погребение.

Анабел скочи на крака и трескаво започна да прибира дрехите си. Плановете й за пътуване претърпяха бърза, но категорична промяна. Отлиташе за Вашингтон, за да каже последно сбогом на бившия си съпруг Джонатан Дехейвън — единствения мъж на света, който бе успял да завладее сърцето й.

28

— Оливър. Оливър!

Стоун бавно дойде на себе си, седна и замаяно се огледа. Намираше се на пода в къщичката си, а косата му още беше влажна.

— Оливър! — извика някой отвън и започна да блъска по вратата.

Стоун се запрепъва към вратата и рязко я отвори.

На прага стоеше Рубън.

— Какво става, по дяволите? — изгледа го той и се ухили. — Да не си се върнал към текилата? — После забеляза състоянието на приятеля си и заряза шегите. — Оливър, добре ли си?

— Жив съм и мисля, че това е добре.

Стоун му направи знак да влезе и му разказа премеждията си в рамките на десетина минути.

— Мамка му! — гневно възкликна Рубън. — Имаш ли представа кои са?

— Нямам, но мога да кажа, че имат солидни познания върху техниките за изтезания — промърмори Стоун и механично потърка цицината на главата си. — Не съм сигурен дали някога изобщо ще пожелая да пия вода…

— Значи са наясно с подозренията ти по отношение на Бихан?

Стоун кимна и замислено добави:

— Но не зная дали бяха особено изненадани. Това обаче, което им казах за Дехейвън и Брадли, със сигурност беше новина за тях.

— Като говорим за Дехейвън, се сещам, че днес го погребват. В тази връзка те потърсихме. Кейлъб ще бъде там заедно с повечето си колеги от библиотеката. Милтън също реши да отиде, а аз се смених с един колега, за да бъда около тях. И тримата сме на мнение, че трябва да присъстваме на погребението.

Стоун понечи да се изправи, но изведнъж залитна.

Рубън скочи да го подкрепи и загрижено подхвърли:

— Май ще е най-добре да си останеш тук, Оливър.

— Ако ме бяха подложили на още едно потапяне, сега щяхте да присъствате на моето погребение! — промърмори Стоун. — Но решението ви е правилно, стига организаторите на траурното събитие да си покажат носа.

На опелото в църквата „Сейнт Джордж“ в съседство с парка „Лафайет“ присъстваха много хора — главно държавни чиновници и колеги на покойния. Там беше и Корнилиъс Бихан със съпругата си — висока, стройна и изключително привлекателна русокоса жена на около петдесет години, чийто външен вид странно контрастираше с неувереното й поведение. Корнилиъс Бихан се радваше на широка известност във Вашингтон, доказателство за което бе редицата опечалени, които чакаха да стиснат ръката му. Той ги посрещаше любезно, но Стоун забеляза, че през цялото време не изпускаше ръката на съпругата си, сякаш се страхуваше тя да не падне.

По настояване на Стоун членовете на клуб „Кемъл“ се разпръснаха из църквата, за да наблюдават различни групи хора. Неговите похитители несъмнено знаеха с кого се среща, но той все пак не искаше да им напомня, че има трима приятели, които са много по-уязвими от него.

Заел позиция в дъното, до самата стена, Стоун плъзна опитен поглед наоколо. Почти веднага забеляза жената, която седеше малко встрани от другите и очевидно нямаше придружител. Интересът му към нея нарасна в момента, в който се обърна и косата й се отметна встрани. Опитът го беше научил да запаметява чертите на хората дори от един бегъл поглед. Профилът на жената му беше познат, макар че в паметта му се бе съхранил доста по-млад образ.

Бихан се обърна към изхода, прошепна нещо в ухото на жена си и подхвърли на Кейлъб, който стоеше на крачка от него:

— Тъжен ден.

— О, да — сковано отвърна Кейлъб и погледна към мисис Бихан.

— О, това е съпругата ми Мерилин — каза онзи. — Мерилин, да ти представя…

— Кейлъб Шоу. С Джонатан бяхме колеги в библиотеката. — Младият мъж представи и останалите членове на клуба.

— Кой можеше да допусне? — промърмори Бихан и проследи с очи мъжете, които изнасяха на ръце ковчега от църквата. — Изглеждаше в цветущо здраве.

— Много хора изглеждат така непосредствено преди смъртта си — разсеяно рече Стоун, продължавайки да следи с очи непознатата жена. Беше облечена с дълга черна пола и черни боти, а очите й бяха скрити зад тъмни очила. Стройната й фигура правеше впечатление сред множеството на опечалените.