Колекционерите

Настанил се в ъгъла на помещението, Роджър Сийгрейвс гледаше как отнасят Стоун. Изненадваща твърдост за възрастта му, помисли си той. Преди трийсет години със сигурност не е бил по-малко подготвен от мен. В резултат на разпита все пак успя да разбере това, което го интересуваше. Стоун подозира, че зад последните събития стои Корнилиъс Бихан. Подозрения, които ще му подарят още един ден живот.

27

Хотелската стая на Анабел гледаше към Сентръл Парк и изведнъж й се прииска да се поразходи. Прическата и цветът на косата й отново бяха променени — сега беше късо подстригана брюнетка с бретон и изглеждаше точно като на снимката в паспорта, който й беше подготвил Фреди. Облеклото й беше типично за Ню Йорк — черно и стилно. Тя тръгна из алеите на парка, скрила лицето си зад големи слънчеви очила и шапка. Няколко души я позагледаха, очевидно питайки се дали не е някоя знаменитост. Но по ирония на съдбата Анабел беше от жените, които не търсят слава и известност, предпочитайки да останат в сянка — най-подходящата среда за талантливия измамник.

Купи си геврек от количката на ъгъла, после се качи в стаята си, седна на леглото и разгледа документите, които щеше да използва при пътуването. С Лио се разделиха на летището в Нюарк, а Фреди вече беше напуснал страната. Не ги попита къде отиват, защото не искаше да знае.

Щом пристигна в Ню Йорк, тя се свърза с Тони и изпълни обещанието си да му уреди полета до Париж. Оттам нататък беше свободен да тръгне накъдето му видят очите, снабден с отлични документи за самоличност и с няколко милиона в банкова сметка.

— Трябва много да внимаваш — предупреди го на раздяла тя. — Багър никога не те е виждал, но скоро ще разбере, че операцията е била проведена с помощта на изключителен компютърен специалист — точно като теб. Затова остани в чужбина най-малко една година и си налягай парцалите. Дори не си помисляй да пилееш пари! Намери си някое спокойно местенце, учи езика и стой мирно!

Тони обеща да изпълни съветите й.

— Ще ти се обадя да ти кажа къде съм се установил — каза той.

— В никакъв случай! — категорично отвърна тя.

Все още разполагаше с три дни, преди Багър да разбере, че е измамен и ограбен. Беше готова да даде половината от откраднатите пари, за да зърне лицето му в този миг. Като първа реакция най-вероятно ще ликвидира всичките си финансисти и компютърни специалисти, а след това ще хукне из казиното с пистолет в ръка, търсейки кого още да гръмне. Което, дай боже, ще принуди отряда за борба с тероризма на щата Ню Джърси да го отърве от мъките, като едновременно с това освободи света от присъствието на един доказан мръсник. Е, макар и много приятни, тези мисли не са нищо повече от фантазии, помисли си с въздишка тя.

Маршрутът на бягството й минаваше през Източна Европа и Азия, а продължителността му щеше да бъде окото година. След това възнамеряваше да се насочи към един малък остров в Южния Пасифик, който беше открила преди години, но никога не се беше връщала там, опасявайки се да не развали първоначалното си прекрасно впечатление.

В момента нейният дял от плячката беше разпръснат в няколко офшорни сметки, които щяха да й осигурят охолен живот само от лихвите, ако не решеше да направи някоя по-едра покупка. Например малка яхта, която да управлява сама. Нямаше амбициите за околосветско пътешествие, достатъчно й беше да обикаля тропиците.

След известен размисъл тя се отказа от идеята да изпрати на Багър тържествуващо писъмце. Реши, че дребното злорадство е под нейното ниво. Нека Багър да се чуди, докато е жив, какво е станало. Разбира се, дъщерята на Пади Конрой щеше да оглави списъка на заподозрените, но Багър изобщо не знаеше, че старият измамник има дъщеря. Отношенията между Пади и Анабел бяха доста странни и благодарение на този факт светът на измамниците не я познаваше като негова дъщеря. Истината стана известна само на Лио и на още няколко души, които бяха работили с него.

Но тя не биваше да забравя и един друг, твърде важен факт: безбройните камери в казино „Помпей“ я бяха записвали многократно и Багър със сигурност щеше да използва записите, за да установи истинската й самоличност. Щеше да плати на всеки измамник, за да я разпознае, а вероятно щеше да използва и сила. Разбира се, повечето от тези хора щяха да бъдат много доволни, че е изпържила не друг, а самия Багър, но със сигурност щеше да има и такива, които да му подхвърлят името й, било от страх или от алчност. Е, нека тръгне след мен, въздъхна тя. Чак тогава ще разбере, че няма да му е толкова лесно да ме убие! Защото в случая ставаше въпрос не колко голямо е кучето, а за мащабите на боя, в който то участваше. По ирония на съдбата беше чула тази сентенция не от баща си, а от майка си.