Колекционерите

Макар и част от престъпния свят, Тами Конрой беше добра жена и многострадална съпруга на Пади. Беше работила като сервитьорка в коктейл-бар, преди да свърже живота си с очарователния ирландец — непресъхващ извор на шеги и закачки и превъзходен певец. Пади беше душата на всяка компания и вероятно именно поради това мнозина така и не успяха да оценят истинските му качества на измамник. Включително и най-важното от тях — никой от околните да не подозира, че той е измамник. Разбира се, Пади живееше тъй, сякаш ирландският му късмет щеше да продължава вечно, а очарователната му усмивка ще го спаси от всяка беда. И в повечето случаи ставаше точно така. Но това не можа да спаси Тами Конрой.

Отказала да предаде съпруга си, тя получи куршум в главата лично от Джери Багър, докато Пади просто побягна, далеч от идеята да прояви лоялността на съпругата си. А Анабел не отиде на погребението на майка си, защото хората на Багър дебнеха и на гробищата. Всичко това се беше случило преди доста време, но Багър със сигурност продължаваше да търси баща й. За някакви нещастни десет бона, макар че всеки от костюмите му струваше повече. Всъщност тя знаеше, че тук става въпрос повече за респект, отколкото за пари. А в света на Багър респектът означаваше само едно: да изкараш пет долара срещу всеки един, който са ти измъкнали. Затова той щеше да се разправи с всеки, който се пробваше да му задигне някакви пари — независимо дали ставаше въпрос за десет хиляди или за десет милиона. Именно по тази причина Анабел беше извикала полицията веднага след като издаде онези измамници в казиното. В присъствието на ченгетата Багър нямаше как да троши колене. А ако потърпевшите имаха малко ум в главата, трябваше да изчезнат в мига, в който си излежат присъдите.

Макар и карикатурен образ на шеф на казино от слаб гангстерски филм, Багър притежаваше и едно съвсем реално качество: да прибягва до насилие с невероятна лекота. Ако в другите казина хванеха някой измамник, той отиваше в затвора. Но Багър беше привърженик на наказанията, използвани във Вегас в зората на хазартния бизнес — първо трошеше коленете на грешника, а след това и главата му. Именно неспособността да се откаже от тези методи доведе до прогонването му от Града на греха. В Атлантик Сити продължаваше да ги използва, но вече по-дискретно, без да бие на очи.

Въпреки тези обстоятелства липсата на десет хиляди долара от неговите пари не би трябвало да доведе до смъртта на Тами Конрой. За нея допринесе старата, дългогодишна вражда между Багър и Пади. Последният не стъпваше в игралните заведения на Багър, но това не му пречеше да ги наводнява с измамници, които работеха за него. В крайна сметка там попаднаха малолетната му дъщеря и далеч по-младият по онова време Лио. Експериментът завърши зле, двамата за малко не се превърнаха в храна за рибите в океана. От тогава изтече много вода и Багър в крайна сметка разбра, че Пади има пръст във всички неприятности, случващи се в хазартната му империя. И една нощ се появи пред вратата на жилището му в Джърси, кипящ от жажда за мъст. Но Пади не беше там. Предупреден навреме, той беше изчезнал безследно, забравяйки да вземе със себе си и съпругата си.

Разбира се, доказателства за участието на Багър в убийството нямаше. Той си бе осигурил стабилно алиби и беше освободен от съдебна отговорност. Но няколко стари и опитни измамници убедиха Анабел, че именно той е физическият извършител. Част от тях го бяха видели с очите си, но никога не биха дали показания срещу него.

По време на седмицата, през която непрекъснато общуваше с този човек, Анабел често се изкушаваше от мисълта да опре пистолет в челото му и да натисне спусъка. Подобен акт щеше да разчисти старите сметки, но с цената на най-голямата измама в живота й, планирана до последните детайли. Не, така бе много по-добре, тръсна глава тя. Баща й не обичаше продължителните акции, твърдейки, че те отнемат много време и крият безброй опасности. За разлика от него Тами Конрой със сигурност би изпитала уважение и гордост от начина, по който беше проведена тази операция. Дано надникне от небето в мига, в който Джери Багър открие, че е присъствал на показен урок по перфектно ужилване срещу входен билет на стойност четирийсет милиона долара.

Захапа геврека и натисна копчето на дистанционното управление. Както винаги новините по телевизията бяха лоши. Още убити войници, нови измрели от глад, поредната серия от самоубийствени атентати в името на Аллах. Анабел изключи телевизора и разгърна вестника. Старите навици умират най-трудно. Тя често се улавяше, че рови в пресата за репортажи и новини, които би могла да превърне в поредната творческа измама. Но това вече бе минало. Ужилването на Багър беше върхът в кариерата й и след нея можеше да върви само надолу.