Конго

Изгубеният град Зиндж се свързваше с диамантените мини, а вулканите бяха естествените находища на диаманти. Това доведе Рос до мисълта да разгледа Големият разлом, едно огромно геологическо образувание, широко около тридесетина мили, разрязващо по вертикалата източната трета на континента в продължение на повече от хиляда и петстотин мили. Долината на разлома беше толкова гигантска, че излизаше извън всички рамки на човешкото възприятие; едва през деветдесетте години на миналия век един геолог на име Грегори забелязал, че скалните стени разделени на повече от тридесет мили, са с един и същ минерален състав. От гледна точка на съвременната наука Големият разлом е бил в действителност неуспешен опит да се образува океан, защото източната трета от континента е започнала да се отцепва от останалата част на африканската земна маса преди двеста милиона години; поради някаква причина този процес е прекъснал преди разчупването да се осъществи изцяло.

На картата депресията на Големия разлом беше белязана с две неща: серия от плитки вулканични езера — Малави, Танганайка, Киву, Мобуту — и серия вулкани, включително единствените активни вулкани в Африка в района на Вирунга. Във веригата на Вирунга имаше три действащи вулкана: Мукенко, Мубути и Канагарави. Те се издигат на височина от 11 000 до 15 000 фута над Долината в източна посока, и над басейна на река Конго на запад. Така Вирунга определено беше перспективен регион за търсене на диаманти. Следващата й стъпка беше да се изследва земната истина.

— Какво представлява земната истина? — запита Питър.

— В ТСЗР ние работим основно на дистанционен принцип — обясни тя. — Фотографии от спътници, въздушни наблюдения, радарни обзорни наблюдения. Разполагаме с милиони изображения, получени дистанционно, но нищо не може да замести земните проби, опита на екип работил в наблюдавания район. Започнах с предварителната експедиция която изпратихме да търси злато. Освен златото откриха и диаманти. — Тя натисна серия от бутони върху клавиатурата и изображенията върху екрана се промениха, заблестявайки с дузини блестящи точки. — Това са местонахожденията на разсипните находища в речните корита близо до Вирунга. Виждате как находищата образуват концентрични полукръгове водещи обратно към вулканите. Очевидното заключение е, че диамантите са ерозирали от склоновете на вулканите във Вирунга и са били отмити по теченията на потоците до сегашните им находища.

— И вие сте изпратили експедиция да потърси източника?

— Да. — Тя посочи върху екрана. — Но не се заблуждавайте от това, което виждате тук. Изображението предадено от спътника покрива територия от джунглата с площ от петдесет хиляди квадратни километра. По-голямата част от тази площ още не е виждана от окото на бял човек. Това е много труден терен, с видимост ограничена буквално до няколко метра във всяка посока. Някоя експедиция би могла да се лута с години в района, и да подмине града само на двеста метра, без да разбере. Така че трябваше да свия кръга на търсене. Реших да видя дали ще успея да открия града.

— Да откриете града? От снимките на спътника?

— Да — отвърна тя. — И аз го открих.

Тропическите гори по света обикновено представляват досадно препятствие за технологията на дистанционно търсене. Огромните дървета на джунглата простират една непроницаема завеса от растителност, която закрива всичко намиращо се под нея. На снимките, направени от самолет или спътник, тропическите гори на Конго изпъкват като огромен, вълнист килим от безформена и монотонна зеленина. Дори и големи образувания, от рода на реки с ширина петдесет или сто фута, биват затулени под този балдахин от гъсти листа, невидими от въздуха.

Така че вероятността да се открият някакви доказателства за съществуването на изгубения град само от въздушни фотографии беше почти нулева. Рос обаче беше решила да пробва друг подход: тя използваше самата растителност, скриваща от зрението й земята.

Изследването на растителността беше нещо обикновено при умерените региони, където зелената маса претърпяваше сезонни изменения. Но екваториалната тропическа гора представлява нещо съвсем различно: няма значение дали сезонът е зима или лято, зелената маса не се променя. Рос насочи вниманието си към друг аспект, а именно разликите в албедото на растителността.

Албедото технически се дефинира като отношението електромагнитна енергия отразена от дадена повърхност спрямо количеството енергия погълната от повърхността. В условията на видимия спектър това беше мярката за степента на „бляскавост“ на повърхността. Реките имаха високо албедо, тъй като водата отразява много голяма част от падналата върху нея слънчева светлина. Растителността поглъщаше светлината, и следователно притежаваше ниско албедо. От 1977 година насам ТСЗР разработи компютърни програми, които измерваха албедото с огромна точност, способни да уловят и най-малката разлика.