Конго

— Тя е планинска горила, а те живеят от пет до девет хиляди фута над морското равнище, така че е привикнала към височините. За съжаление обаче сухият климат изсмуква влагата й и тя се дехидратира много бързо; ще трябва редовно да й даваме течности.

— Може ли да използва тоалетната?

— Чинията вероятно ще е прекалено високо за нея — каза Елиът, — но аз съм взел гърнето й.

— Тя ще използва гърнето си?

— Разбира се.

— Приготвила съм й един нашийник; ще го носи ли?

— Само ако й го дадете като подарък.

Докато разглеждаха останалите подробности от обзавеждането на Ейми, Елиът забеляза, че през последните няколко часа нещо се беше случило, и то почти без да го забележи: непредсказуемото невротично поведение на Ейми сякаш се беше стопило. Всичко беше така, сякаш предишното й поведение е било случайно и несъществено. Сега, когато само след няколко часа щяха да излитат, тя вече не беше замислена и мрачна, интересите й бяха насочени отвътре навън; отново се бе превърнала в млада женска горила. Запита се дали сънищата й, депресиите, рисуването с пръсти, изобщо всичко от този род, не се дължеше на ограничената лабораторна среда в продължение на толкова години. В началото лабораторията беше приемлива, също като детско креватче за новородените. Но изглежда нещата през следващите години се усложниха. Вероятно Ейми се нуждаеше просто от малко възбуда и промяна.

Възбудата витаеше във въздуха; още докато разговаряше с Рос усети, че се ще се случи нещо забележително. Тази експедиция с Ейми беше първият пример за събитие, което изследователите на приматите бяха предсказала преди години; това беше тезата на Пърл.

Фредерик Пърл беше теоретичен бихейвиорист. На една среща на Американското етнологическо дружество през 1972 година в Ню Йорк, той беше казал: „Сега, след като приматите научиха езика на знаците, е въпрос само на време някой да отведе някое животно сред природата, за да подпомогне изследването на дивите животни от същите видове. Ние можем да си представим обучените на езика примати като преводачи или дори като посланици на човечеството, за да осъществим контакт с дивите създания.“

Тезата на Пърл привлече значително внимание към себе си, а също така и финансиране от страна на военновъздушните сили на САЩ, които бяха подкрепяли лингвистичните изследвания от началото на шейсетте. Според ширещите се слухове, американските ВВС имали секретен проект с кодово наименование КОНТУР, който включвал възможен контакт с чужди форми на живот. Официалната позиция на армията беше, че НЛО са с естествен произход, но военните просто пускаха димна завеса. Случеше ли се контакт с извънземна цивилизация, лингвистичните фундаменти щяха да бъдат от особена важност. Преместването пък на приматите в естествената им среда се разглеждаше като форма на контакт с „чужд разум“; оттам и финансирането на изследванията от ВВС.

Пърл предсказва, че научните изследвания сред естествената среда ще започнат преди 1976, но в действителност никой още не го беше правил. Причината беше, че при едни изследвания от близка дистанция никой не би могъл да предскаже какви биха били предимствата — повечето минали курса на езиково обучение примати се притесняваха от дивите си събратя също като хората. Някои, като шимпанзето Артър, отхвърляха всякаква връзка със собствения си вид, наричайки ги „черни неща“. (Ейми веднъж беше отведена в зоологическата градина, където й показаха други горили; тя ги разпозна, но се ядоса и ги нарече „глупави горили“ след като не реагираха на сигнализирането й.)

Друг изследовател на има Джон Бейтс направи подобни изследвания, като през 1977 година заяви: „Ние създаваме обучен животински елит, който демонстрира същото снобско високомерие, проявявано от някой доктор на науките спрямо някой шофьор на камион… Прекалено малка е вероятността, че поколението на ограмотените в езиково отношение маймуни ще представляват опитни посланици в естествената среда. Те просто са прекалено надменни.“

Истината обаче беше там, че в действителност никой не знаеше какво би се случило, когато обучен примат бъде върнат в естествената му среда. Защото до този момент никой не го превил; Ейми щеше да е първата.

В единайсет часа товарният самолет на ТСЗР набра скорост по пистата на международното летище, издигна се грациозно във въздуха и се насочи на изток през мрака към Африка.

ДЕН 3: ТАНЖЕР 15 юни, 19791

1. Основна истина

Питър Елиът се беше запознал с Ейми още в детската й възраст. Той се гордееше със способността си да предсказва реакциите й, макар и да я познаваше само в лабораторни условия. И сега, когато се беше изправила пред нова ситуация, поведението й го изненада.