Конго

Ейми веднага се втренчи с респект в „бутона“ Рос. Обградена от всички страни с разкъсана хартия, тя изведнъж се смути, сякаш бе допуснала социална грешка. Отиде и застана в ъгъла с лице към стената без Елиът да й заповяда.

— За какво е това? — запита удивено Рос.

— Знае, че се е държала лошо.

— Ти я караш да застава в ъгъла, като някое дете? Но тя не искаше да направи нищо лошо. — И преди още Елиът да успее да я спре, тя се приближи до Ейми. Ейми гледаше упорито пред себе си.

Рос свали чантата от рамото си и я постави на пода до Ейми, така че да може да я достигне с ръка. Известно време не се случи нищо. След малко Ейми взе чантата, изгледа Карън, после Питър.

— Ще изпотроши всичко вътре — предупреди я Елиът.

— Няма нищо.

Ейми веднага отвори бронзовата катарама, и изсипа съдържанието на чантата върху пода. Тя започна да рови, сигнализирайки Червило червило, Ейми обича Ейми иска червило иска.

— Тя иска червило.

Рос се наведе и го откри след купчината вещи. Ейми свали капачката и описа един ален кръг върху лицето на Карън. После се усмихна щастливо и изръмжа доволно; прекоси стаята и застана пред огледалото монтирано на пода. Започна да се черви.

— Мисля, че сега е по-добре — забеляза Карън.

В дъното на стаята Ейми клечеше до огледалото и щастлива мацаше муцуната си. Тя се ухили на изображението си, после начерви и зъбите си. Моментът беше подходящ да й зададе въпрос.

— Ейми иска пътува? — попита Питър.

Ейми обичаше пътешествията и гледаше на тях като на много специални случаи. След някой особено успешен ден Елиът често я водеше на разходка до един мотел, където тя си поръчваше портокалов сок, пиеше го през сламка и се наслаждаваше на суматохата която създаваше сред околните. Червилото и предложението за пътешествие почти надхвърляха всички мислими удоволствия за една сутрин. Тя сигнализира Кола пътува?

— Не, не с кола. Дълго пътешествие. Много дни.

Напуска къща?

— Да, напуска къща. Много дни.

Това я направи подозрителна. Единствените пъти, когато бе напускала къщата за продължително време, бяха престоят й в болницата за пневмония и инфекция на пикочните пътища; това не бяха приятни пътувания по нейните разбирания. Тя сигнализира Къде отива пътува?

— В джунглата, Ейми.

Последва продължителна пауза. Отпървом той си помисли че тя не го беше разбрала, но тя знаеше значението на думата „джунгла“, и можеше да съпостави думите. Ейми сигнализира замислено на себе си, повтаряйки по няколко пъти, както винаги правеше, когато обмисляше нещата: Джунгла пътува пътува джунгла отива пътува джунгла отива. Тя остави настрани червилото. Загледа се в разпокъсана хартия по пода и почна да ги събира и да ги пуска в кошчето за отпадъци.

— Какво означава това? — запита Карън.

— Това означава, че Ейми иска да предприеме пътешествие — отвърна Елиът.

6. Отпътуване

Подвижният нос на товарния самолет Боинг 747 наподобяваше отворена челюст на хищна риба, оголващ просторната и ярко осветена вътрешност на самолета. Самолетът бе прелетял следобед от Хюстън до Сан Франсиско; в момента беше девет часа вечерта, и озадачени работници товареха в голямото алуминиево товарно отделение сандъци с витамини, дребни гърнета и кашони с играчки. Един от товарачите измъкна една чаша на Мики Маус и я загледа, клатейки глава.

Елиът стоеше отвън на бетона с Ейми, която бе притиснала ръце към ушите си, да намали шума на реактивните двигатели. Птици шумни, сигнализира тя на Питър.

— Ще летим на птица, Ейми — каза той.

Ейми не беше летяла до този момент, и никога не беше виждала толкова отблизо самолет. Ние отива кола, реши тя, гледайки самолета.

— Не можем да отидем с кола. Ще летим.

Летим къде летим? сигнализира Ейми.

— Летим джунгла.

Новината я зашемети, но той не искаше да се впуска в подробности. Като всички горили, и Ейми изпитваше страх от водата, отказвайки да преминава дори и през най-малките поточета. Той знаеше добре, че тя би изпаднала в шок, ако научеше, че ще прелитат над огромни водни пространства. Реши да смени темата и предложи да се качат в самолета и да го разгледат отвътре. Къде бутон жена? сигнализира Ейми докато се изкачваха по рампата до носа.

През последните пет часа не беше виждал Рос, и с изненада откри, че тя вече беше на борда и разговаря по телефона закачен на стената на багажното отделение, притиснала със свободната си ръка другото ухо, за да надвика шума. Елиът я чу да казва:

— Ървинг е склонен да счита, че е достатъчно… Да, имаме четири хиляди деветстотин и седем единици и сме готови да ги подредим и амортизираме. Да, защо не? — Тя приключи с телефонния си разговор и се обърна към Елиът и Ейми.

— Всичко наред ли е? — запита той.

— Да. Ще ви разведа из самолета. — Тя го поведе навътре в товарното отделение; Ейми не изоставаше от Питър. Той хвърли поглед през рамо и видя шофьора да се изкачва по рампата със серия от номерирани метални каси с надпис КОРПОРАЦИЯ ИНТЕК; всеки надпис беше последван от сериен номер.

— Това — започна Рос, — е главното товарно отделение.