Конго

„Не е чудно, че е посветил живота си на маймуните; той не може да преодолее стеснителността си да разговаря с хората“. Но в колежа Елиът беше изключително корав и борбен среден защитник, и под прилежната му академична маска се криеха куражът и хъсът на овен.

Същото нещо беше и при Карън Рос. Въпреки младежката си красота на весел лидер и мекия си, съблазнителен тексаски акцент, тя притежаваше изключителна интелигентност и коравата й сърцевина беше скрита дълбоко. (Тя беше узряла много рано и един от учителите й в гимназията веднъж я беше определил като „цветето на най-жизнената тексаска женственост“.) Рос се чувстваше отговорна за предишната експедиция на ТСЗР, и беше решена на всичко, за да поправи миналите грешки. Съществуваше макар и минимална, възможността Елиът и Ейми да й помогнат, когато се озовеше на място; това беше причина достатъчна, за да ги вземе със себе си. А и освен това Рос изпитваше сериозни опасения от консорциума, който явно беше хукнал по следите на Елиът, след като Морикава го търсеше толкова упорито по телефона. Включеше ли в състава на експедицията Елиът и Ейми, тя подрязваше крилцата на консорциума; това й беше достатъчно. И накрая, нуждаеше се от прикритие в случай че експедицията бъдеше спряна някъде по границите, а един приматолог с маймуната им осигуряваше отлична фасада.

Но в крайна сметка Карън Рос мислеше само за диамантите на Конго, и беше готова да каже всичко, да направи всичко, да пожертва всичко, за да се добере до тях.

На снимките направени на летището на Сан Франсиско, Елиът и Рос са двама усмихнати, млади учени, отлитащи в Африка. Но в действителност мотивите им бяха силно различни, и дълбоко укривани. Елиът нямаше и най-малкото желание да сподели, колко теоретични и чисто научни бяха целите му, а Рос едва ли би му признала какъв прагматичен подтик я тласкаше напред.

Но така или иначе, по обяд на 14 юни Карън Рос се озова в раздрънкания фиат на Питър Елиът със собственика зад кормилото по пътя към Халоуел. Изпитваше известни опасения: отиваха да вземат Ейми.

Елиът отключи вратата с червения надпис НЕ ПРЕЧЕТЕ. ЕКСПЕРИМЕНТИ С ЖИВОТНИ В МОМЕНТА. Зад вратата Ейми нетърпеливо пъхтеше и драскаше. Елиът спря.

— Когато се запознавате с нея — каза той, — не забравяйте, че това е горила, а не човешко същество. Горилите си имат свой собствен етикет. Не говорете силно и не правете внезапни движения, докато не свикне с вас. Ако се усмихвате, не показвайте зъбите си, защото оголените зъби представляват заплаха. И дръжте очите си надолу, защото директните погледи от непознати се считат за заплаха. Не заставайте съвсем близо до мен и не ме докосвайте, защото е много ревнива. Говорите ли й, не я лъжете. Макар и да използва езика на знаците, тя разбира голяма част от човешката реч, и ние си й говорим спокойно. Винаги може да разбере когато не сте искрена, а това няма да й хареса.

— Няма да й хареса?

— Ще ви отхвърли, няма да разговаря с вас, и става злобно настроена.

— Нещо друго?

— Не, няма. Не се бойте, всичко ще бъде наред. — Той се усмихна окуражаващо. — Имаме си едно традиционна поздравление, макар че вече е доста голяма за него.

Той отвори вратата, стегна се, и каза:

— Добро утро, Ейми.

Едра черна фигура прелетя през отворената врата и потъна в прегръдката му. Елиът залитна назад от сблъсъка. Рос беше удивена от ръста на животното. Тя си го беше представяла далеч по-малко и ниско. Ейми беше висока колкото зряла жена.

Ейми целуна Елиът по бузата с едрите си устни; черната й глава изглеждаше огромна до тази на учения. Дъхът й замъгли очилата му. Рос усети сладникавия мирис на животното и видя как Елиът нежно се освободи от прегръдката й.

— Ейми щастлива ли е тази сутрин? — запита той.

Пръстите на горилата се раздвижиха бързо около бузата й, сякаш гонеше някакви мухи.

— Да, закъснях днес — каза той.

Тя отново раздвижи пръсти и Рос внезапно проумя, че Ейми говори с езика на знаците. Скоростта й беше направо изненадваща; тя бе очаквала да види нещо далеч по-бавно и по-отмерено. Забеляза, че очите на Ейми не се отделяха от лицето на Елиът. Тя беше извънредно съсредоточена, фокусирана върху него с цялата си животинска наблюдателност. Сякаш поглъщаше всичко, стойката му, изражението, тона на гласа, също и думите му.

— Имах работа — каза Елиът.

Тя отново сигнализира, също както един човек би махнал с ръка.

— Да, това е така, хората работят.

Той поведе Ейми във вътрешността на каравана, и кимна на Карън Рос да ги последва. Вече в каравана, той произнесе:

— Ейми, това е доктор Рос. Кажи здравей на доктор Рос.

Ейми изгледа подозрително жената.

— Здравей, Ейми — произнесе с усмивка Карън Рос, забила поглед в пода. Почувства се малко глупаво, но Ейми беше достатъчно едра, и я плашеше.

Ейми се втренчи за момент в нея, после се отдръпна настрани, като отиде в дъното на каравана до молберта. Бяха я откъснали от процеса на рисуване, и сега възобнови заниманието си, като ги игнорира.

— Какво означава това? — запита Рос. Тя съвсем отчетливо усети, че горилата я беше срязала.

— Ще видим — произнесе Елиът.