Конго

— О, това е много важно — възкликна Уелдън. — Няма и съмнение, че факултетът ще обсъжда неетичното поведение от страна на медиите и ще излезе с официална декларация в твоя подкрепа. Аз самият сега пиша официално твърдение, което ще излезе от офиса ми.

Иронията съдържаща се в думите му не остана незабелязана от Елиът.

— Сигурен ли си, че искаш да стъпиш на толкова крехък клон? — запита той.

— Зад теб съм каквото и да става; надявам се, че си го разбрал — увери го Уелдън.

Той крачеше неуморно из стаята, разглеждайки стените, по които бяха накачени картините нарисувани от ръката на Ейми. Уинди явно си имаше нещо наум.

— Още ли рисува същите картини? — запита накрая той.

— Още — отвърна Елиът.

— И ти още нямаш представа какво означават?

Елиът се забави с отговора си; беше още преждевременно да споделя с него мнението им какво означават.

— Нямам представа.

— Сигурен ли си? — запита Уелдън и леко се навъси. — Мисля, че вече има хора, които знаят какво означават.

— Какво?

— Случи се нещо много странно — произнесе Уелдън. — Някой е предложил да купи Ейми.

— Да я купи? Ти казваш, че някой искал да я купи?

— Един адвокат от Лос Анджелиз ми се обади вчера в офиса и ми предложи да я купи за сто и петдесет хиляди долара.

— Това сигурно трябва да е бил някой фрашкан с мангизи благодетел — предположи Елиът. — Сигурно се опитва да я спаси от изтезанията.

— Не мисля така — каза Уелдън. — Едно нещо поне е сигурно, офертата е дошла от Япония. Някой на име Морикава; някакъв бос от електронния бизнес в Токио. Разбрах това когато адвокатът се обади отново тази сутрин, за да увеличи цената на двеста и петдесет хиляди долара.

— Двеста и петдесет хиляди долара? — възкликна Елиът. — За Ейми? — Разбира се, че това беше изключено. Той никога не би я продал, за нищо на света. Но защо някой предлагаше толкова пари за нея?

Уелдън си имаше отговор.

— Толкова много пари могат да дойдат само от частно предприятие. Промишленост. Очевидно, Морикава е прочел за вашата работа и е открил, че може да използва говорещите примати в някакъв промишлен контекст. — Уинди се втренчи в тавана, сигурен знак, че въображението му губи всичките си окови. — По мое мнение, това разкрива необятни простори пред нас; можем да разкрием център за обучение на примати с промишлена насоченост в реалния свят.

Питър Елиът изпсува. Той не обучаваше Ейми, за да нахлузят на главата й предпазен шлем, и да пъхнат в ръката й дистанционно управление, и го обясни на Уелдън по най-краткия и точен начин.

— Просто не си го обмислил както трябва — заяви Уелдън. — Ами ако сме на прага на нова промишлена революция, основаваща се на говорящите маймуни? Само си помисли за значението. Това означава не само финансиране за факултета, но и възможност за приложни изследвания. И което е най-важно, ще възникне един много силен стимул да се запазва живота на бедните животинки. Знаеш, че големите маймуни са на привършване. Броят на шимпанзетата в Африка вече е намалял страшно много. Орангутаните от Борнео губят естествения си хабитат заради дървосекачите и само след десет години ще представляват изчезнал вид. Горилата е паднала до три хиляди на брой в горите на централна Африка. Тези животни ще изчезнат още в рамките на нашия живот — освен ако не се появи причина да ги запазим живи, като вид. Ти можеш да осигуриш тази причина, Питър, момчето ми. Помисли си за това.

Елиът си помисли над думите му и ги обсъди на събранието с екипа по проекта Ейми в десет часа. Те разгледаха възможните промишлени приложения на маймуните и вероятните изгоди за работодателите, такива като липсата на профсъюзи и допълнителни трудови възнаграждения. В края на двайсетото столетие това бяха важни причини. (През 1978 година за всеки автомобил слязъл от конвейера на монтажните линии в Детройт, разходите по един работник за здравно осигуряване надвишаваха разходите за цялата стомана използвана в изработката на един автомобил.)

Стигнаха обаче до заключението, че видението за „индустриализираните маймуни“ си беше чиста халюцинация. Една маймуна като Ейми съвсем не беше евтина и тъпа версия на човека работник. Точно обратното: Ейми представляваше високоинтелигентно и сложно същество, извадено от естествената си природна среда и поместено в модерния промишлен свят. Тя се нуждаеше от много внимателен надзор; беше капризна и ненадеждна; а здравето й винаги беше изложено на риск. Просто нямаше никакъв смисъл да се използва в промишлеността. Ако Морикава имаше видения за маймуни сръчно заваряващи стомана, сглобяващи телевизори и хай-фай системи, то си беше за него сметка.

Единствената сериозна забележка дойде от Бергман, специалистът по детска психология.

— Четвърт милион долара са много пари — каза той, — а мистър Морикава определено не е глупак. Трябва да е научил за Ейми покрай картините й, които ясно демонстрират, че е невротична и трудна за работа. Щом проявява такъв интерес към нея, това е свързано само с рисунките й. Но аз просто не мога да си представя защо тези картини ще струват четвърт милион долара.