Конспирация за короната

- Добре. Ще изпратя двама монаси да ви дадат последно причастие. Ще уредя да сте освободени от оковите, за да можете да коленичите. Ще им вземете расата, ще ги заключите вместо вас и ще им запушите устите. Нещата ви са отвън в затворническата канцелария. Ще кажа на главния тъмничар, че ги вземате за бедните. Телохранителят ми, Хилфред, ще ви придружи до долните кухни. Те няма да са активни още около час, така че мястото ще е на ваше разположение. Там има подвижен капак за изхвърляне на остатъци в канала. Ще говоря с брат ми и ще го убедя да се срещнем сами в кухнята. Предполагам сте добри бойци?

- Той е - Ройс кимна към Ейдриън.

- Брат ми не е, така че лесно ще преодолеете съпротивата му. Уверете се, че не сте го наранили.

- Това наистина е глупав въпрос от моя страна - рече Ройс, - но какво ви кара да мислите, че няма да убием брат ви, да оставим тялото му да гние в канала и просто да изчезнем?

- Нищо - отвърна тя. - И аз като вас съм лишена от избор.

* * *

Монасите не представляваха проблем. Спуснали ниско над очите си качулките на расата, Ейдриън и Ройс се измъкнаха от килията. Хилфред ги чакаше и бързо ги преведе до кухните, където ги остави мълчаливо. Ройс, който виждаше по-добре на тъмно, подбираше пътя през лабиринта от масивни тенджери и натрупани чинии. Внимателно си проправяха път през морето от потенциална опасност: с широките ръкави и оплитащи се в краката роби, едно невнимателно движение можеше да събори някоя керамична купчина и вдигне тревога.

До този момент планът на Ариста се увенчаваше с успех. Кухнята бе празна и двамата захвърлиха монашеските си одежди, за да се върнат към традиционното си светско облекло. Откриха централния резервоар, под който имаше голяма желязна решетка. Макар че бе тежка, успяха да я повдигнат без много шум. Бяха приятно изненадани да открият железни стъпала, водещи към нищото. Дочуха капенето на вода. Ейдриън откри пълно със зеленчуци килерче и опипва насам-натам, докато не откри чувал с картофи. Тихо изсипа съдържанието му, поизтупа го, доколкото това бе възможно и се заоглежда за връв.

Все още бяха далеч от свободата, но бъдещето изглеждаше значително по-обещаващо в сравнение с преди няколко минути. Ройс не бе казал нищо, но отговорността на Ейдриън го притесняваше. Докато чакаха, мълчанието и вината му дойдоха в повече.

- Няма ли да речеш „ Казах ли ти “ - прошепна Ейдриън.

- Каква полза би имало от това?

- Значи сега си мълчиш, за да го използваш в някой бъдещ, по-удачен за теб момент?

- Не виждам полза да го изхабявам сега, а ти?

Бяха оставили вратата на кухнята леко отворена и не след дълго се появи далечен отблясък от факла. Ейдриън чу приближаващи се гласове. Това бе сигнал да заемат позициите си. Ройс седна на масата с гръб към вратата. Сложи си качулката и се престори, че се е надвесил над чиния. Ейдриън застана от едната страна на вратата, държейки късия си меч за острието.

- В името на Марибор, защо тук?

- Защото дадох на стария човек ядене и място да се измие.

Ейдриън разпозна гласовете на Олрик и Ариста и прецени, че са точно пред кухненската врата.

- Не виждам защо трябваше да оставяме пазачите, Ариста. Не знаем, дали... може да има и други убийци.

- Затова трябва да говориш с него. Той казва, че знае кой ги е наел, но отказва да говори с жена. Каза, че щял да разговаря само с теб и то единствено ако си сам. Слушай, не съм сигурна кому да се доверя в този момент - и ти също. Не можем да сме сигурни кой е замесен; някои от стражите може също да са сред заговорниците. Не се притеснявай: той е стар човек, а ти си умел фехтовчик. Трябва да го изслушаме. Не искаш ли да знаеш?

- Разбира се, но кое те кара да мислиш, че той има някаква информация?

- Няма как да бъда сигурна. Но той не иска пари, само ново начало. Това ми напомня, ето дрехи, които да му дадеш - настъпи малка пауза. - Изглежда ми достоен за доверие. Ако лъжеше, щеше да иска злато или земя.

-Просто е толкова. странно. Дори Хилфред не е с теб. Като че се разхождаш наоколо без сянка. Изнервящо е. Да сляза тук с теб. знаеш. Ние сме брат и сестра, а рядко се виждаме. В последните години сме говорили само няколко пъти и то само когато отиваме на почивка в Дрон-дил Филдс. Ти винаги се заключваш в онази кула, правейки кой знае какво, а сега.

- Зная, странно е - отвърна Ариста, - съгласна съм. Чувствам се как-то в нощта на пожара. Още сънувам кошмари за него. Интересно дали ще имам кошмари за тази нощ.

Гласът на Олрик омекна.

- Нямах това предвид. Просто никога не сме се разбирали. Но сега ти си единственото ми семейство. Звучи странно, но внезапно осъзнавам, че това има значение за мен.

- Значи искаш да бъдем приятели?

- Да кажем, че искам да спрем да враждуваме.

- Не знаех, че сме били врагове.

- Ти ми завиждаше още откакто мама ти каза, че по-големите дъщери не стават кралици; не и докато по-малките синове са наоколо.

- Не съм!