Конспирация за короната

- Разбирам... - тя поспря за миг, каменната й маска се разклати. Устните й започнаха да треперят, очите й се насълзиха. Тя им обърна гръб, опитвайки се да се успокои. Главата й бе наведена и Ейдриън можеше да види как дребното й тяло се накланя.

- Слушайте - каза Ейдриън - това няма да го върне, но ние не сме убили баща ви.

- Зная - каза тя, все още с гръб към тях.

Ройс и Ейдриън си размениха погледи.

- Вие бяхте изпратени тук тази нощ, за да поемете вината за убийството. И двамата сте невинни.

- Вие. - започна Ейдриън, но спря. За първи път от залавянето им бе изпитал надежда, но реши, че това не е добра идея. Обърна се към Ройс:

- Тя саркастична ли е? Обикновено ти разбираш по-добре от мен.

- Не и този път - рече Ройс с напрегнато лице.

- Просто не мога да повярвам, че вече го няма - промърмори Арис-та. - Целунах го за лека нощ само преди няколко часа.

Тя пое дъх и се изправи, преди отново да застане с лице към тях.

- Брат ми има планове за вас. Ще бъдете измъчвани до смърт. Изграждат платформа, на която вие ще бъдете разсечени на четири.

- Той вече ни уведоми за подробностите - Ройс обяви мрачно.

- Сега той е кралят. Не мога да го спра. Решен е да ви види наказани.

- Можете да поговорите с него - с надежда предложи Ейдриън. - Да обясните, че сме невинни. Да му кажете за ДеУитт.

Ариста обърса очите си с длани:

- Няма никакъв ДеУитт. Вчера не е имало пиршество, нито има херцог от Калис, а граф Пикъринг не е посещавал двореца от месеци. Дори и да бе истина, Олрик не би ми повярвал. Никой в замъка не би ми повярвал. Аз съм само емоционално момиче. „Разстроена е“, ще кажат. Мога да спра утрешната ви екзекуция толкова, колкото съумях да спася собствения си баща.

- Знаели сте, че ще умре? - запита Ройс.

Тя кимна, отново борейки се със сълзите:

- Знаех. Казаха ми, че ще бъде убит, но аз не повярвах - тя спря за миг, за да погледне лицата им. - Кажете ми, какво бихте направили, за да излезете живи от този замък преди утрото?

Двамата се спогледаха в шокирано мълчание.

- Аз - всичко. Ами ти, Ройс?

Партньорът му кимна:

- Устройва ме.

- Не мога да спра екзекуцията - обясни Ариста, - но мога да уредя измъкването ви от тази тъмница. Мога да ви върна дрехите и оръжията; да ви покажа път до каналите на замъка. Мисля, че извеждат извън града. Но трябва да знаете, че не съм ги изследвала лично.

- Не бих си и помислил - рече Ейдриън, без да вярва напълно на ушите си.

- Обезателно трябва да напуснете града след като избягате.

- Това няма да е проблем. Така или иначе бихме постъпили така -обясни Ейдриън.

- И още нещо: трябва да отвлечете брат ми.

Настъпи пауза, по време на която двамата се вторачиха в нея.

- Момент. Искате от нас да отвлечем принца на Меленгар?

- Всъщност, сега той е крал на Меленгар - Ройс го поправи.

- О, да, забравих - промърмори Ейдриън.

Ариста отиде до вратата на килията, надникна през прозорчето и пак се върна.

- Защо искате от нас да отвлечем брат ви?

- Защото който е убил татко, ще убие и Олрик. И то преди коронаци-ята му, мога да си представя.

- Защо?

- За да унищожи рода Есендън.

Ройс се втренчи в нея:

- Това не поставя ли и вас в риск?

- Да, но заплахата за мен няма да е толкова сериозна, докато Олрик е жив. Той е престолонаследникът. Аз съм само глупавата щерка. Освен това, един от нас трябва да остане в кралството и открие убиеца на баща ми.

- И брат ви не би могъл да направи това?

- Той е убеден, че вие сте го сторили.

- О, вярно... моля за извинение. Все пак до преди минута щях да бъда екзекутиран, а сега ще отвличам крал. Нещата се променят малко бър-зичко.

- Какво да правим с брат ви, след като го измъкнем от града? - запита Ройс.

- Ще го отведете в затвора Гутария.

- Не съм чувал за това място - Ройс погледна към Ейдриън, който поклати глава.

- Не съм изненадана, малцина са - обясни Ариста. - Това е таен свещенически затвор изцяло под ръководството на нифронската църква. Намира се на западния бряг на езерото Уиндърмиър. Знаете ли къде е то?

Двамата кимнаха.

- Пътувайте по краищата му; там има стар път, който води между хълмовете; просто го следвайте. Трябва да отведете брат ми при затворник на име Есрахаддон.

- И после?

- Това е - каза тя. - Надявам се, той ще съумее да обясни всичко на Олрик достатъчно ясно, за да го убеди.

- Искате от нас да избягаме от затвора, да отвлечем краля, да прекосим страната с него докато отбягваме войници, които е твърде вероятно да не възприемат нашата версия на историята - и да отидем в таен зандан, за да може той да посети един от затворените там? - рече Ройс.

Ариста не изглеждаше развеселена.

- Или това, или мъчения до смърт след четири часа.

- На мен ми звучи като дяволски добър план. Ти какво ще кажеш, Ройс?

- Харесвам всеки план, който не включва мъчителната ми смърт.