Конспирация за короната

- Пътят е опасен, Ваше Величество - обясни Трумбул. - Трябва да вземем предпазни мерки. Авангардът и ариергардът са важни при ескор-тирането на някой като вас, особено в такива времена. Всякакви опасности може да се крият в тъмните нощи. Бандити, гоблини, вълци - не се знае на какво е възможно да се натъкнем. Дори има и легенда за безглав призрак, който обикаля този път, знаете ли това?

-Не знаех - призна принцът. Не обърна внимание на небрежния тон, с който внезапно му бе заговорил баронът.

- О, да, казват, че това е призракът на крал, който умрял точно на това място. Разбира се, той не бил истински крал, само престолонаследник, който може би един ден би сложил короната. Според историята, принцът се завръщал у дома, придружаван от храбрите си войници, когато един от тях отрязал главата на бедното копеле и я сложил в чувал - Трумбул замлъкна, докато вземаше зеблена чанта от коня си и я показа на принца. - Точно като този тук.

- Що за игрички, Трумбул?

- Въобще не си играя, Ваше Кралско Превеличество. Просто осъзнах, че не е нужно да ви връщам в замъка, за да ми платят; трябва само да върна част от вас. Главата ви ще свърши работа. Спестява на коня усилието да ви носи по целия път, а аз винаги съм имал слабост към конете. Така че се опитвам да им помагам при всяка възможност.

Олрик пришпори коня си, но мъжът държеше здраво юздите и конят само се завъртя рязко. Трумбул се възползва от рязкото накланяне на животното и събори принца на земята. Олрик се опита да извади меча си, но баронът го изрита в стомаха. С изкаран въздух, Олрик се преви в прахта, борейки се да си поеме дъх.

Трумбул сетне се обърна към Майрън, който стоеше на седлото си с шокирано изражение, докато баронът се приближаваше към него.

- Ти ми изглеждаш познат - каза Трумбул, докато грубо смъкваше Майрън от коня. Изви главата му към лунната светлина. - О, да, помня. Ти беше неуслужливият монах от абатството, което изгорихме. Вероятно не ме помниш, нали? Носех шлем със забрало онази нощ. Всички носехме. Нашият работодател настоя да си прикрием лицата - той се вторачи в монаха, чиито очи се навлажняваха. - Не зная дали да те убия или не. Първоначално ми бе заръчано да пощадя живота ти, за да можеш да съобщиш на баща си, но не изглежда да си се насочил натам. Освен това, запазването ти жив бе свързано с онази задача и за твое съжаление за нея вече ни платиха. Изглежда преценката сега ще бъде моя.

Без предупреждение, Майрън изрита барона в коляното с такава сила, че се отскубна от хватката му. Монахът прескочи някакъв повален дъ-нер и изчезна в мрака на дърветата, чупейки клони. Крещейки от болка, баронът се строполи на земята.

- Хванете го! - изрева и двама от войниците се втурнаха след Май-

рън.

Сред дърветата се чу суматоха. Олрик чу вика за помощ на Майрън, последван от звука на изтегляне на меч. Разнесе се друг вик, спрял също така внезапно. Тишината се възвърна. Все още държейки крака си, Трум-бул изруга монаха.

- Това ще даде урок на малката отрепка!

- Добре ли си, Трумбул? - попита стражникът, който държеше коня на Олрик.

- Нищо ми няма, само ми дай секунда. По дяволите, тоя дребен монах ритал здраво.

- Вече няма да рита - добави друг войник.

Баронът бавно се изправи на крака и изпита крака си. Отиде до лежащия Олрик и изтегли меча си.

- Хванете му ръцете и го дръжте здраво. Уверете се, че няма да ми прави проблеми, момчета.

Стражът, зад когото Майрън бе яздил, слезе и хвана лявата ръка на принца, докато друг хвана дясната:

- Само се постарай да не ни уцелиш случайно.

Трумбул се ухили на лунната светлина.

- Никога не правя нищо случайно. Ако те ударя, значи си го заслужил с нещо.

- Ако ме убиеш, вуйчо ми ще ви излови, без значение къде се опитате да се скриете!

Трумбул се изкикоти в лицето на младия принц:

- Вуйчо ти е този, който ще ни плати за главата ти. Иска те мъртъв.

- Какво? Лъжеш!

- Вярвай в каквото си щеш - изсмя се баронът. - Обърнете го, та да имам чист удар в тила му. Искам красив трофей. Мразя, когато се налага да сека отново и отново.

Олрик се бореше, но двамата бяха по-силни от него. Те му извиха ръцете зад гърба, принудиха го да коленичи и притиснаха главата му към земята.

От гъсталака се разнесе звук на скършени клонки.

- Доста се забавихте с убиването на монахчето - заяви Трумбул, -обаче идвате тъкмо навреме за заключителната сцена.

Държащите Олрик войници извиха ръцете му по-силно, за да му попречат да мърда. Принцът се съпротивляваше с всичката си сила, крещейки в прахта:

-Не! Спрете! Не можете! Спрете!

Усилията му бяха напразни. Всеки от войниците имаше здрава хватка, ръцете им превърнати в стомана от дългогодишна употреба на мечове и щитове в битка. Принцът не им бе достоен противник.