Конспирация за короната

Олрик зачака удара. Вместо да чуе просвистяването на баронското острие във въздуха, чу странно клокочене, сетне глух удар. Стражите поотпуснаха хватката си. Единият го пусна изцяло и Олрик го чу да се отдалечава тичешком. Другият вдигна принца пред себе си, държейки го здраво. Баронът лежеше мъртъв на земята. Двама мъже стояха около тялото. В тъмнината Олрик виждаше само силуети, но те не съвпадаха с онези, които бяха последвали Майрън сред дърветата. Този по-близо до барона държеше нож, който блестеше неестествено на лунната светлина. До него стоеше по-висок широкоплещест мъж с меч във всяка ръка.

Отново се разнесе звук на кършени клонки от близките гори.

- Всички насам! - изкрещя войникът, който се прикриваше зад Ол-

рик.

Двамата стражи, които държаха конете, пуснаха юздите и изтеглиха мечовете си. Но лицата им издаваха страха им.

Майрън се появи измежду дърветата и се изправи в лунната светлина, с учестено дишане, оформяйки малки облачета в студения нощен въздух.

Олрик чу гласа на Ройс:

- Приятелите ви няма да дойдат. Вече са мъртви.

Стражите с извадените мечове се спогледаха, сетне се втурнаха по пътя в посоката на „Сребърната кана“. Последният войник, който държеше Олрик, се огледа бясно. Когато Ройс и Ейдриън закрачиха към него, той изруга, остави принца и избяга.

Олрик не можеше да спре да се тресе, бършейки сълзите и прахта от лицето си. Ройс и Ейдриън му помогнаха да се изправи на крака. Той се надигна с олюляване и се огледа.

- Щяха да ме убият - каза той. - Те щяха да ме убият! - изпищя.

Рязко бутна двамата настрана и като извади бащиния меч, го заби

дълбоко в гръдта на мъртвия Трумбул. Залитна и дишайки тежко, се втренчи в мъртвото тяло пред себе си, потъналият в което бащин меч се клатеше напред-назад.

Скоро и от двете посоки на пътя се зададоха мъже. Много бяха от „Сребърната кана“ и носеха грубовати оръжия. Някои мъжете бяха окър-вавени, но никой не изглеждаше наранен. Двама от тях водеха конете, които Ройс, Ейдриън и Олрик яздеха от Уисънд брод насам. Сред тях имаше и слаба фигура в окъсани парцали, носеща безформена шапка и въоръжена само с тежка сопа.

- Никой не се измъкна - обяви Хал, докато се приближи към малката група. - Един се опита да ни офейка, но мелезът го откри. Сега разбирам защо го помоли да дойде. Копелето вижда в тъмното по-добре от бухал.

- Както обещахме, можете да задържите конете и всичко по тях - каза Ейдриън. - Но заровете телата още тази нощ или на сутринта ще си имате неприятности.

- Това наистина ли е принцът? - запита един от мъжете, гледайки към Олрик.

- Всъщност - рече Ейдриън - мисля, че пред вас стои новият крал на Меленгар.

Разнесе се тих заинтригуван шепот и неколцина си направиха труда да се поклонят, макар Олрик да не забеляза. Той бе издърпал обратно меча си и претърсваше тялото на Трумбул.

Мъжете се събраха на пътя, за да разгледат заловените животни, оръжия и оборудване. Хал се погрижи за разпределението на плячката до-колкото можа.

- Дайте на елфа един от конете - каза му Ройс.

- Какво? - запита зашеметен кръчмарят. - Искаш да дадем кон на него? Сигурен ли си? Така де, повечето от тези хора нямат добри коне.

Дрейк бързо се включи:

- Слушай, всички се бихме по равно тази нощ. Може да има дял като всички останали, но тая мизерна отрепка няма да получи никакъв кон!

- Не го убивай, Ройс - бързо каза Ейдриън.

Принцът видя как Дрейк се отдръпва, докато Ройс прави крачка напред. Лицето на крадеца бе странно спокойно, но очите му тлееха.

- Какво ще каже кралят? - бързо запита Дрейк. - Той е кралят, нали така? Може да се каже, че конете са негови, нали тъй? Войниците му ги яздеха. Нека той реши, а?

Настъпи пауза, докато Олрик се надигне и изправи пред тълпата. Принцът се чувстваше зле. Краката не го държаха, ръцете го боляха и имаше рани по челото, брадичката и бузата, от които течеше кръв. Беше покрит в прах. Секунди го бяха делили от смъртта и страхът още не го беше напуснал. Забеляза Ейдриън да отива при Майрън. Монахът плачеше от дясната страна на принца и Олрик бе на косъм да се присъедини към него, но той бе кралят. Стисна зъби и ги погледна. Тълпа мръсни, окърва-вени лица стоеше пред него. Не можеше да мисли ясно. Трумбул все още бе в ума му. Все още бе побеснял и унижен. Олрик хвърли поглед към Ройс и Ейдриън и сетне отново погледна към множеството.

- Правете каквото тези двама мъже ви казват - каза той бавно, ясно, студено. - Те са моите кралски защитници. Всеки, който не изпълни нарежданията им, ще бъде екзекутиран - след думите му настъпи тишина. Олрик се качи на коня си.

- Да тръгваме.

Ейдриън и Ройс си размениха изненадани погледи и възседнаха конете. Монахът мълчеше и вървеше замаяно. Ейдриън го придърпа зад себе си.

Докато се отправяха надолу по пътя, Ройс спря коня си близо до Хал и Дрейк и тихо им каза:

- Погрижете се мелезът да получи кон или когато се върна, ще държа отговорни всички в селцето - и този път ще е законно.

Известно време четиримата яздиха мълчаливо. Накрая Олрик изсъска:

- Собственият ми вуйчо.

Въпреки усилията му, очите му започнаха да се насълзяват.